Файлов формат – *docx
Шрифт: Times New Roman
Размер на шрифта: 12
Междуредие: 1,5
Тема на доклада (на български и английски език),
Трите имена на автора/авторите (на български и английски език);
Анотация (на български и английски език; до 1000 знака с празните позиции);
Ключови думи (на български и английски език);
Основно съдържание на публикацията (от 8 до 15 страници по 1800 знака);
Използвана литература / използвани източници в отделни блокове (-) на кирилица със съответно транскрибиране и (-) на латиница; размер на шрифта – 10; междуредие – 1;
При наличие на таблици, схеми, диаграми, фигури те следва да бъдат номерирани (последователно за всеки вид)
Извършва се според „БДС ISO 690:2011 Информация и документация. Ръководство за библиографски позовавания и цитиране на информационни ресурси“.
Цитиране и бележки: Като метод за цитиране да се използва цитиране под линия (footnote) чрез цифрови индекси с непрекъсната номерация за целия текст. Бележките се отразяват с различен индекс (например буквени означения или *).
При всички позовавания задължително се прилага единен стил, формат и пунктуационна схема.
В бележката следва да се посочи името на създателя, годината на изданието както и конкретната страница/и, в случай на точен цитат. Ако в статията има позовавания на текстове от един и същи създател от една и съща година, то следва те да се обозначат с добавени „а“, „б“ и тн. или “a”, “b” (в случай на позоваване на издание на латиница). При наличието на трима или повече създатели, следва да се посочи само първото име и „и др.“ или “et. al.” (в случай на позоваване на издание на латиница).
Фуко, М. 1994а: 121
Фуко, М. 1994б: 56-58
Hintikka, J. 1992a: 225
Hintikka, J. 1992b
Янакиев, К. и Колев, И. 2016
Hintikka, J. and Tuomela, R. 1970
Илиева-Балтова, П. и др. 1997
Ирата, Е. и др. 2010
Bobbio, N. et al. 2004
България. Върховен съд 2009: 564
Ако едно и също произведение се цитира в няколко последователни бележки, при повторното цитиране се пише „Пак там“ (ibid. при издания на латиница). Ако е цитиран същият източник, но различна страница, то след „Пак там“ се добавя различната страница.
Онлайн източници: следва да се посочи името на създателя и годината, месец и ден на създаване на информационния ресурс. В случай, че създателят е група/организация следва да се посочи името на тази група/организация. Ако създателят не може да бъде идентифициран, то следва да се посочи името на страницата или информационния ресурс (в курсив/italic).
Лимончева, Е. 2022 Април 29 [онлайн]
Мюлер, Ян-В. 2012 Юли 20, 13:17 [онлайн]
Димитров, П. 2004 [CD]: 5-7
Европейска комисия 2012 Юли 20 (последна актуализация) [онлайн]
Международни стандарти за финансово отчитане (МСФО) 2006 [онлайн]
American Society for the Prevention of Cruelty to Animals 2019 November 21 [online]
Land for Sale on the Moon 2007 [online]
The Independent 2013 August 08 [online]
ArtsNSW n.d. [online]
Kim n.d. [online]
Списъкът с цитирана литература се поставя след текста като източниците се обособят в групи, на кирилица и на латиница (или, при необходимост, друга азбука). Подреждането на библиографските позовавания в списъка трябва да бъде азбучно по първия елемент, посочен в позоваването. Азбучният списък на използваната литература трябва да е в съответствие със следните принципи:
- библиографско позоваване с един създател предхожда тези с двама и повече създатели, които започват със същото име;
- няколко позовавания с един и същи създател се подреждат в хронологична последователност, като най-напред се поставя най-ранно създадения информационен ресурс;
- колективните създатели (например институции, организации, учреждения и др.) се подреждат в азбучен ред по първата значима дума в наименованието (игнорира се предпоставеният член в различните езици).
При разработване на теми с историческа насоченост, освен списък на използваната литература, е важно да се обособи отделен списък на използваните извори (исторически източници). По този начин се постига обозримост на анализираните в текста извори.
Транслитерация
В случай, че текстът на статията е на език, използващ латиница, но сред източниците има и такива на кирилица, то тогава следва: (1) в бележката под линия да се използва транслитерирана форма на посочения автор, напр. Василев 2012 като Vassilev 2012; (2) в библиографския списък да се обособят две групи, на кирилица и на латиница (или, при необходимост, друга азбука) като източниците на кирилица се включат и в групата на източниците на латиница, но в транслитерирана форма (превод на името на източника – книга, статия и тн. може да бъде добавено в скоби).
За транслитерация от кирилица на латиница:
https://slovored.com/transliteration/
Шанова, Г., (2019) Практическият български език в бакалавърската степен на Санктпетербургския университет. Български език и литература. N 61(4), 343 – 352.
Shanova, G., 2019. Prakticheskiat balgarski ezik v bakalavarskata stepen na Sanktpeterburgskia universitet (The practical Bulgarian language at the bachelor level of studies in the university of St. Petersburg). Bulgarski ezik i literatura 61(4), 343 – 352[in Bulgarian]
Примери:
Атанасова, М. и Маджарова, С. (2009) Направления и финансови ресурси по мерките на Ос 3 от Програмата за развитие на селските райони 2007–2013, Икономически алтернативи, N2, 3–5.
България. Върховен съд (2009) Постановления и тълкувателни решения по граждански дела. Кн. 1. 1953-2009. София: Фенея.
Василев, Т. (2012). Предговор. В: Иванова, К. Маркетинг. София: Три, 5–15.
Илиева-Балтова, П., Предоева, А. и Пенкова, И. (1997) Аспекти на речевата комуникация. София: Тилиа.
Ирата, Е., Лабори, Ф., Доаре, Е. и Сьонотие, Д. (2010) Критичен речник на феминизма. София: Фондация Център за изследвания и политика за жените.
Райнова, Ив. (1996) По вероломни пътеки. В: Лиотар, Ж.-Фр. Постмодерната ситуация. София: Наука и изкуство.
Руменчев, В. (1994) Реторически класификации. София: УИ „Св. Климент Охридски“.
Тодорова, М. (2004) Историческа традиция и промени в България: Женски или феминистки проблеми. В: Даскалова, К. и Славова, К. (съст.) Женски идентичности на Балканите. София: Полис, 112-127.
Фуко, М. (1994а) История на сексуалността, Т. 2. София: Евразия-Абагар.
Фуко, М. (1994б) Раждане на клиниката. София: УИ „Св. Климент Охридски“.
Онлайн източници:
Лимончева, Е. (2022 Април 29) Къде изчезна магията? В: Култура [онлайн], [Прегледан 19.05.2022]. Достъпно от: https://kultura.bg/web/%d0%ba%d1%8a%d0%b4%d0%b5-%d0%b8%d0%b7%d1%87%d0%b5%d0%b7%d0%bd%d0%b0-%d0%bc%d0%b0%d0%b3%d0%b8%d1%8f%d1%82%d0%b0/
Димитров, П. (2004) Практическа граматика [CD]. Пловдив: Класика
Европейска комисия (2012 Юли 20, последна актуализация). [онлайн], [Прегледан 28.07.2012]. Достъпно от: http://ec.europa.eu/index_bg.htm
Международни стандарти за финансово отчитане (МСФО) (2006) [онлайн]. София: Сиела. [Прегледан 05.07.2012]. Достъпно от:
http://www.booksbg.org/Научна-литература/Икономика/Международни-стандарти-за-финансово- отчитане-МСФО-2006
Мюлер, Ян-В. (2012 Юли 20, 13:17) Може ли Брюксел да спре путинизацията на Източна Европа. В: Дневник [онлайн]. [Прегледан 23.07.2012]. Достъпно от: http://www.dnevnik.bg/analizi/2012/07/20/1869861_moje_li_brjuksel_da_spre_putinizaciiata_na_iztochn a/