Върнете се горе

Европейската зелена сделка и COVID-19 – двете страни на една и съща монета

Брой 1

д-р Стоянка Балова, главен асистент, катедра “Реторика”

Резюме: Статията разглежда връзката между прилагането на Европейската зелена сделка и възстановяването от COVID-19. В анализа се обсъждат ефектите от глобализацията и сътрудничеството за справянето с двата проблема. Посочени са също инструментите за прилагане на Сделката, които ще стимулират възстановяването на Европа от COVID-19 чрез превръщане на зелените предизвикателства във възможности за иновации. Направен е и реторичен прочит на ключови речи на европейските лидери, които обединяват решението на двата проблема. Обединяването на действията по двата проблема ще стимулира подготовката и изпълнението на редица иновативни проекти, които имат за цел да защитят околната среда, но също така и да помогнат за екологичното възстановяване от пандемията.

Ключови думи: Европейска зелена сделка, COVID-19, коронавирус, глобализация, сътрудничество, реторически аспекти

Summary: The article is connected with the relationship between the implementation of the European Green Deal and the recovery from COVID-19. The analysis discusses the effects of globalization and cooperation on tackling both issues. The instruments for implementing the Deal, which will stimulate Europe’s recovery from COVID-19 by turning green challenges into opportunities for innovation, are also outlined. A rhetorical reading of keynote speeches by European leaders, uniting the solution to the two problems, was also made. Combining action on the two issues will stimulate the preparation and implementation of a number of innovative projects aimed at protecting the environment, but also helping the ecological recovery of the pandemic.

Key words: European Green Deal, COVID-19, coronavirus, globalization, cooperation, rhetorical aspects

„Зелената сделка“ (Green Deal), известна още като Зеленият пакт, е набор от политики предложени от Европейската комисия, които трябва да направят Европа климатично неутрална до 2050 г. Документът има основна цел да бъде намалено производството на парникови газове поне с 50%, сравнено с нивата от 1990 г., като се направят драстични трансформации не само в енергетиката, а и в сектори като земеделие, транспорт, промишленост. Именно затова ще бъдат преразгледани всички закони в държавите членки на ЕС и ще се въведат нови такива за кръговата икономика, намаляване на потреблението на сградите, биоразнообразието, земеделието  иновациите, за да се постигне въглеродна неутралност на Европейския съюз към 2050 г.

Цялостната посока по изработка и прилагане на политики, водещи към „позеленяване“, не са нещо ново за ЕС. Тази целенасочена и последователна дейност може да се разглежда като тенденция от последните няколко десетилетия. А европейският дебат, който в момента се води в институциите, е не дали трябва да се случи преходът към нисковъглеродна икономика, а как да се случи и какъв да бъде подходът и инструментите за трансформация.,

Урсула фон дер Лайен, председател на Европейската комисия, поставя като водещ приоритет в своето управление реализацията на Европейската зелена сделка, като извежда, че Европа трябва „да бъде по-амбициозна и да се превърне в първия континент, който е неутрален по отношение на климата“.[1]

В речта откриваме типичните призиви на агитационните речи с въодушевяващи елементи, които имат за цел да постигнат емоционално въздействие и съгласието на аудиторията. Като отличителна характеристика може да се посочи още и съдържащата се подбуждаща информация.

Реализацията на „Зелената сделка“ предлага използването на разнообразни инструменти, включително и финансови. Когато говорим за документа и последиците от неговото реализиране, трябва да мислим едновременно за отраженията, които са взаимосвързани и се реализират в екологичен, икономически, социален,но също и в комуникативен аспект. И докато с екологичния елемент като че ли наблюдаваме общо съгласие на европейско равнище, то останалите два плана будят разнопосочно третиране и интерпретиране заради подценяване на последния – реторико-аргументативен аспект.

В края на 2019 г. Европейската комисия представи в детайли прилагането на „Зелената сделка“, заедно с план от редица политически инициативи, както и конкретни срокове на изпълнение.

Бумът на коронавирус в световен мащаб обаче постави нови предизвикателства пред европейските власти и Европейската комисия трябваше да пренареди приоритетите си в условията на кризата с COVID-19, съсредоточавайки се върху борбата срещу пандемията. Въпреки забавяне в първоначално обявените срокове за стартиране на част от мерките по Сделката и скептичните настроения на част от политическите представители в Европейския парламент,  Вивиан Лунела, говорител на Европейската комисия за “Зелената сделка“, още в началото на месец април 2020 г. заяви, че „дългосрочната работа по Зелената сделка продължава успоредно с борбата с коронавируса и продължава да бъде един от приоритетите“.[2]

Само за два месеца COVID-19 причини безпрецедентна криза в Европа. Кризата със здравето блокира целия континент, изостряйки икономическата криза, усложнявайки климатичните и екологичните проблеми.

Пандемията застраши отчасти прилагането на Европейската зелена сделка и забави разработването на регионални и национални стратегии  в съответствие с нея. Едно от забавянията, което следва да се отчете е, че европейските държави-членки изостанаха по отношение на разработването и установяването на национални енергийни и климатични планове. Европейските региони и градове бяха в челните редици на огнището на заразата, променяйки приоритетите си и полагайки всички усилия за защита на здравето и благосъстоянието на своите граждани в условия на извънредно положение.

В правовите държави и в демократичните общества справянето с извънредните ситуации е тест за висш политически пилотаж и управленска зрялост – буквално в движение трябва да бъдат променяни взаимодействието между институциите и приоритетите в държавните политики.

Ясно експлицирана взаимовръзка между двата глобални проблема и опит за емоционално въздействие откриваме и в изявлението на председателя на Европейската комисия от началото на месец септември: „Зелената сделка трябва да се превърне в наш компас, за да превърнем кризата с COVID-19 във възможност за възстановяване на нашите икономики и да ги направим по-устойчиви; Европейската зелена сделка трябва да бъде двигателя за възстановяване.”[3]

Анализирайки двата проблема, може да се каже, че глобалната пандемия не трябва да се разглежда като противоречие с Европейската зелена сделка, а напротив, кризата с COVID-19 може да предложи възможност за ускоряване на нейното прилагане, осигурявайки най-добрата рамка за изграждане на път към възстановяване и стабилност, път за социален и справедлив преход.

От комуникационна гледна точка бих допълнила, че чрез обединяване на двете теми,  проблемът с околната среда би придобил по-голямо значение и разбиране от страна на средностатистическия гражданин, който обичайно го разглежда като непознат и далечен. От друга страна, и двата проблема биха намерили по-успешна развръзка, ако политическите представители на европейско и национално ниво използват наличния арсенал от комуникационни възможности и реторически инструменти, за да убедят населението в правотата на предприетите политики. И по двете теми съществува сериозно разделение в различните социални кръгове в обществото. Именно затова трябва да се заложи на авторитетни източници, които да комуникират публично възможното решение и на двете предизвикателства. В реториката това може да се обясни с „аргумент към авторитета“, който се свързва с цитирането/подражаването на познати и престижни за аудиторията личности. Аргументът намира широко приложение във всички сфери, като особено се използва в политическото красноречие като ефективен метод за формиране на убеденост по важна обществена тема.[4]

Европейската зелена сделка и просперитетът след COVID-19

В европейски мащаб се наблюдава почти пълен консенсус по отношение създаването на икономика, която да обслужва по-добре нуждите на хората, да създава по-добра устойчивост и по този начин да гарантира европейската конкурентоспособност. Докато се организират дискусии и преговори – приоритетно около средствата за възстановяване от COVID-19, е важно да се разбере защо „Зелената сделка“ и възстановяването от пандемията трябва да вървят заедно. По-специално това означава да разберем защо по-интелигентното управление на ресурсите е ключът към гарантирането на конкурентоспособността на Европа и как можем да изградим глобална конкурентна позиция чрез решенията, които се вземат сега.

На 16 септември 2020 г. в свое изказване председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заявява:

Ще подобрим търговията с емисии, ще увеличим енергията от възобновяеми източници, ще подобрим енергийната ефективност, ще реформираме енергийното данъчно облагане. Но мисията на Европейския зелен договор включва много повече от намаляване на емисиите. Става въпрос за системна модернизация в цялата ни икономика, общество и промишленост. Става въпрос за изграждането на по-силен свят, в който да живеем. Нашите сегашни нива на потребление на суровини, енергия, вода, храна и земеползване не са устойчиви. Трябва да променим начина, по който се отнасяме към природата, как произвеждаме и консумираме, живеем и работим, ядем и отопляваме, пътуваме и транспортираме. Така че ще се справим с всичко – от опасни химикали до обезлесяване и замърсяване. Това е план за истинско възстановяване. Това е инвестиционен план за Европа.“[5]

В речта на ръководителя на ЕК можем да откроим елементи на въодушевяваща реч, която има за цел да въодушеви слушателите и да постигне емоционално въздействие и съгласие, като подчертае значението на разглежданата тема. Отличителни характеристики са също високият езиков стил и наситената образност. Като примери за подобен вид реч, П. Сопер визира „изказванията с приветствия, оценки на заслуги, чествания на събития и явления, беседите по въпроса за значимостта на морални обществени ценности, проповедите“[6], към каквито съвпада и анализираното изказване. 

За щастие, Европейската комисия вече беше приела „Европейския зелен договор“ – заедно с някои от важните документи, които го прилагат в действие, преди избухването на COVID-19. Документът би бил предизвикателна програма, дори в „нормални“ времена. По мое мнение, политическият отговор след COVID-19 трябва да следва същата стратегия, предложена от „Зелената сделка“. Всъщност сега има по-голяма възможност да се приложат стратегическите промени на зеления пакт, отколкото преди COVID-19. Инструментите за прилагане на Сделката ще стимулират възстановяването на Европа от COVID-19 чрез превръщане на зелените предизвикателства във възможности за модернизация. Това ще вдъхнови нови проекти, които имат за цел да защитят околната среда, но също така ще помогнат за екологичното възстановяване от пандемията.

Много хора казват, че светът след COVID-19 ще бъде различен. Няма да е различно. Нито едно от предизвикателствата в екологичен порядък, които бяха идентифицирани преди няколко месеца, не е изчезнало, просто имаме налице още едно, свързано със заразяването с коронавирус. Важно е да се спомене, че „Зелената сделка“ дава убедителни отговори на въпросите, които COVID-19 повдига за ефектите от глобализацията. Справянето с екологичните предизвикателства на регионално и глобално ниво изисква засилено и координирано международно сътрудничество. Във връзка с това, дипломацията на околната среда (екологичната дипломация) все повече се утвърждава като водеща сфера на международните отношения.

COVID-19 също поставя ефектите от глобализацията в центъра на вниманието. Президентът на Франция – Еманюел Макрон вече каза, че това „ще промени естеството на глобализацията[7], докато комисарят по вътрешния пазар Тиери Бретон посочи необходимостта от „радикална промяна в подхода към индустрията на Европа[8]. Но към този въпрос трябва да се подхожда много внимателно. Голяма част от ефектите на глобализацията са положителни–някои са подобрили качеството на живот на хората в най-слабо развитите страни. Въпреки това обаче много политически представители говорят за намаляване на зависимостта от международна намеса.

Какво е общото между „Зелената сделка“ и коронавируса? Отговорът е, че успешното решаване и на двата проблема изисква сътрудничество, солидарност и съгласие между поколенията.

Една от основните причини, поради които се нуждаем от нов глобален договор за околната среда, е, че поставяме бъдещите поколения в дългове чрез изчерпване на естествените ресурси. Пандемията от COVID-19 добавя допълнително измерение към въпроса за очакванията на различните поколения. Това засяга по-пряко по-възрастната част от населението. За да защитят хората в по-голям риск, по-младата генерация показва високи нива на солидарност и сътрудничество. Но за да противодействат на икономическите ефекти от кризата, европейските институции поставят милиарди евро на масата, което означава допълнителна задлъжнялост на тези млади хора в бъдеще.

Изводът е ясен. Не можем да оставим цялата тежест на подрастващото поколение под формата на финансови и екологични дългове. Нуждаем се от споразумение между поколенията с ясно обещание за по-устойчив свят.

Другият важен момент, който следва да се спомене е, че до COVID-19 липсваше спешност около прилагането на „Зелената сделка“ и финансирането на политиките за климата. Пандемията от COVID-19 и икономическите последици от „заключването“ очевидно бяха спешни въпроси и следваше да се третират като такива. Но обществената реакцията към коронавируса ясно разкри нещо друго – приемайки необходимостта да се борим срещу изменението на климата, ние никога не сме го третирали като нещо наистина спешно. Толкова бързо разгърната или обещана за противодействие на пандемията финансова подкрепа е в различен мащаб от общите усилия за „позеленяване“ на икономиката и борбата с изменението на климата. 

Предизвикателствата, следствие на световната пандемия и тези, на които Зелената сделка се стреми да отговори, изискват нов подход към управлението, особено на глобално ниво.

По-добре координиран подход и глобално сътрудничество между страните биха могли да осигурят по-ефективни реакции и резултати за справяне с пандемията от коронавирус. Проблемите от глобален характер могат да бъдат решени ефективно само чрез съвместни усилия и по-добро сътрудничество. Същото важи и за приложението на „Зелената сделка“. Пандемията доказа на света, че може да се справи с глобалните проблеми, само ако работи заедно. Съгласуваността в търсенето на ваксината срещу COVID-19 показва, че можем да работим заедно, когато видим необходимост. В един променящ се свят, пълен с предизвикателства, тази по-голяма, по-добра свързаност трябва да се превърне в правило, а не в изключение.

Докато правим малки стъпки към възстановяване на икономиките на страните, „Зелената сделка“ трябва да остане компас, по който да съдим за посоката ни на движение. Международният панел за ресурси на Програмата на ООН за околната среда (UNEP) наскоро публикува доклад за „Изграждане на устойчиви общества след пандемията COVID-19“. В него се посочват ползите от устойчиво управление на природните ресурси, включително по-интелигентното използване на материали като биомаса, изкопаеми горива, метални руди и неметални минерали. От особено значение е и по какъв начин ще бъде комуникиран този документ, така че да се превърне в реално-приложими политики.

В заключение може да се каже, че “Европейската зелена сделка” и възстановяването след COVID-19 са двете страни на една и съща монета. Политиките за преодоляването им трябва да вървят ръка за ръка, комуникирането им пред широката общественост също. 

Проблемите с климата са въпрос, по който страните ще продължат да търсят решения в бъдеще. Успешното справяне с него изисква глобален колективен и координиран отговор. Необходимостта от цялостна система от мерки за преодоляване на явлението става все по-ясна, започвайки с отраженията в природните науки, преминавайки през икономическите и социални предизвикателства и последствия, водещи до успешното комуникиране на проблема.

„Гласът на науката“ трябва да се чува все повече в публичните дебати, в медиите и при бъдещото разработване на политики. Науката трябва да помогне да разберем по-добре многото обществени предизвикателства, пред които сме изправени, като създаде най-добрите начини за управлението им. А политиците трябва да разберат, че светът става прекалено сложен и успешното прилагане на политики трябва да се основава на най-добрите налични научни и комуникативни ресурси.

Използвани източници:


[1] Фон дер Лайен Урсула, Съюз с по-големи амбиции. Моята програма за Европа [онлайн][последно посещение на 01.12.2020 г.] https://ec.europa.eu/info/sites/info/files/political-guidelines-next-commission_bg.pdf

[2] Economic, Зелената сделка не може да пострада заради COVID-19 [онлайн][последно посещение на 01.12.2020 г.] https://www.economic.bg/bg/a/view/zelenata-sdelka-na-ek-mozhe-da-postrada-zaradi-covid-19-115444

[3] Assembly of European RegionsEuropean regions and the green transition in a COVID-19 era [онлайн][последно посещение на 02.12.2020 г.]https://aer.eu/european-regions-and-the-green-transition-in-a-covid-19-era/

[4] Стефанова, Нели , Кратък Терминологичен справочник по обща и политическа реторика, София:УИ „Св.Климент Охридски”, 2015,с.32

[5] European CommissionState of Union Address by President von der Leyen at the European Parliament Plenary [онлайн][последно посещение на 02.12.2020 г.] https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/en/SPEECH_20_1655

[6] Сопер по Руменчев 1994: 145

[7] Emanuel Makron: The pandemic will change the nature of globalization [онлайн][последно посещение на 02.12.2020 г.] https://attentiontotheunseen.com/2020/04/17/emmanuel-macron-the-pandemic-will-change-the-nature-of-globalization/

[8] European CommissionSpeech of Commissioner Breton at the European Parliament Committee on Industry, Research and Energy [онлайн][последно посещение на 02.12.2020 г.]  https://ec.europa.eu/commission/commissioners/2019-2024/breton/announcements/speech-commissioner-breton-european-parliament-committee-industry-research-and-energy_en

Author avatar
adminiaGS
https://rhetoric-bg.com

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва бисквитки за да функционира правилно