Върнете се горе

Истинските жестове се нуждаят от чистота. Реклама на дезифенктант

Брой 1

От повече от петнадесет години, когато в докторската си дисертация на тема Ораторското изкуство на Древния Изток (София, 2004, Университетско издателство на СУ „Свети Климент Охридски“) разглеждах формата на ораторството, поетична и/или прозаична, имах голямо желание, ей така за удоволствие и за малко майтап, да напиша и произнеса пред студентите поне една лекция в поетическа форма. За илюстрация на възможностите на поетическото. Нещо като римувана проза. Това така и не стана. Днес имам повече време, а преди всичко и повече желание!

Няма спор, че ораторството има своите древни и по-късни поетически корени. От древен Шумер, през древните гърци, Солон, та чак до средновековните араби и монголи, където римуването се наблюдава дори в ежедневното общуване. Аристотел също дава зелена светлина за това, когато казва, че историята на Херодот в стихове пак ще е някаква история, но в стихове и че историкът и поетът не се различават по това, че говорят мерена или немерена реч. (Аристотел. За поетическото изкуство. С., 1975, с. 76-77.)

Или реторическото може да бъде както поетическо, така и прозаическо. По този въпрос съм писал достатъчно в цитираната малко по-горе монография и който иска, може да прочете.

Бях позабравил тази идея, когато моят приятел проф. Огнян Герджиков написа няколко книги за различни отрасли на правото в поетическа форма, които прочетох с удоволствие и които имаха промоция в изпълнената с много хора 272 аудитория на Ректората. Това ме окуражи поне да опитам да сторя подобно нещо и с реторическата материя.

Започвам с невербалната комуникация, защото не крия, че тя заедно със съдебната реторика са моята слабост. Огромната част от академичния ми живот премина с тях. Първоначално с един текст, а ако мога и продължавам да искам, ще отида нататък.

Правя това и за разтуха в тези дни на вируси, несигурност, страх и безвремие. И дано не сме свидетели на време, което безвъзвратно си отива и за което един ден бъдещите хора няма да вярват, че е съществувало. Време на общуване, на пътувания, компании, на смях, ръкостискане, целувки и прегръдки. И когато някой кихне, му казваш наздраве, а не бягаш от него.

А ако някой се отнесе с този текст по-сериозно, отколкото би следвало, той има свободата просто да не го чете, а ако иска, нека и да го критикува.

ЛЕКЦИЯ ПЪРВА

СЪКРАТЕНА ПОЕТИЧЕСКА

ЗА НЕВЕРБАЛНАТА КОМУНИКАЦИЯ, БЕЗ КОЯТО НЕ МИНАВА НИ ЕДНА КОМУНИКАТИВНА СИТУАЦИЯ

Ще започна туй писание теоретично със слово поетично. Поетическо изкуство ли е туй, или комуникация туй е нашата дилема, но отговор краен няма, пък и едва ли ще реши проблема.

Въпросът е дали по начини различни – прозаични и конкретно поетични, може да се произнасят лекции и речи политични. И на думи да издържат – думи всякакви, критични. Съгласен съм, че туй е трудно днес и би било голямо бреме, щот изисква твърде много време.

Но да си кажем искрено и лично, че дори и в прозата не всичко е отлично, но често и добро май не е и като че ли никой последен не успява да се смее.

С тази първа лекция, колеги, приятели, студенти, въобще не търся дивиденти. Целта е да е по-различно и колкото се може по-забавно и комично. Туй слово е отлична илюстрация, че прозаично или поетично може да се отразява всяка ситуация. А дори и с песен може, само помогни ми Боже да пропея, тъй като въобще не го умея.

Към таз задача най-сериозна се отнасям твърде скрупульозно и заради слово поетично не ще пострада знание теоретично.

Ще ви представя реторически погледната материя, навремето избягвана почти с истерия. Няма хич да крия, че дори в Америка я имаха за шарлатания. Не е минал и век оттогава, а играта почна вече да ни забавлява.

Днес, навсякъде, във всяка ситуация, е невербалната комуникация на мода и е за всякакви анализи на сгода. Затова проблема реторически ще засегна първо исторически.

Игра актьорска нявга Аристотел я нарече и макар и вече да не я побарна, разбрахме, че таз теория ще иде надалече и е много харна. Визира телесната динамика човешка и допринася за откриване на грешки, да разберем на другия вината и да уловим краката къси на лъжата.

Ти можеш невербалното намери още при старите монголи и шумери, които и във отношенията междулични говорели са поетично. Казват, че благодарение на невербалното във публичното изпълнение, дори Епоса на Гилгамеш можеш по-добре да разбереш.

Това е знание невременно и напълно отговаря на науката съвременна, според която невербалното помага да се разбере във пълнота и най-сериозната граматическа непълнота. Това у Лурия го виж – и дължиш го туй на знание от книгата му Език и съзнание.

Можеш невербалното откри във законодателството на Ману дори. За да бъдеш дипломат, ти трябва да си лично свестен – да си способен, честен и от род известен. Но туй въобще не стига – като критерий се издига и умение начално, без което би било фатално – за таз професия специално.

Да владееш всички шастри и да можеш да разбираш скритий смисъл и дълбок умисъл да улавяш – в чуждите движения непроизволни, в израженията техни и неволни. Говорим за изтичане и за комуникация информативна, която всъщност тук е най-активна.

Средновековните араби, народ от поети, на панаира в Указ прозата римуват и със стихове буквално се състезават и воюват. Туй се садж нарича и оказва се потребен дори при спор съдебен.

Невербалното е и посредник на средновековния ни проповедник, който словеса плете, но благодарение на пози, жестове и изражение, на интонация и вдъхновение успява вярно смисъла на текста да предава.

За невербалното най-общо ще започна, а след туй не много гладко ще премина към четене на изражения човешки, защото оттука могат да настъпят много важни грешки.

Модалностите невербални са наред и никоя не мож постави по-напред. Ако туй решиш, ти може лесно да сгрешиш. Защото е различно всеки път и няма спасение, ако априори ги подреждащ по значение. Би било отлично, ако твоя курс се определя от конкретния дискурс и именно това е от значение за реторичното ти поведение.

Индикациите невербални без съмнение са добри опорни точки за стабилизиране на комуникативно поведение. Човеците са същества разумни, логосът ги прави сладкодумни, но недей се мръщи, че на тях е и невербалното присъщо. Човекът е същество обществено, но и животно, и това въобще не е срамотно.

Хегел казва, че в лицето е действителността човешка, и макар че тук по принцип е възможна грешка, съдбата ни днес стана йощ по-тежка. Щото според теория съвременна, психологическа, приеми я и за реторическа, чрез хиляди възможни изражения на вътрешните ни тревога, болка, радост и съмнения лицето се явява отражение.

И досущ чрез живи невербални йероглифи предава то картини за наши състояния и намерения, за туй дали ще се предаваме или ще се бием и няма да се даваме. Туй в Човешките емоции на Изард ще намерите – можете да го проверите.

Имате розетски камък – като Шамполион и нека тук като закон за Вас да бъде методиката FAST. Тя на зони три лице разделя, в тях емоции фиксира и така вече всеки може да се вярно ориентира. За ней на Екман, Фрайзен, Томкинс сме благодарни, въпреки че преди тях Сикорский проправи пътека в началото на миналия век.

В първа зона са чело и вежди. На тях сега възлагат се надежди, защото днеска маски скриват ни лицето и не може лесно да се схване що е на човека на сърцето. Поради това внимавайте и на нищо се не предоверявайте.

Предупреждавам, тук следете за различие междукултурно, което комуникацията може да катурне. При проксемика и жестовете главно, туй ще изучавам. Тук го само споменавам, защото има отношение и към ваште изражения. .

Казват, че в Атинския Ареопаг нощем заседават – на изражение и жест не искат да се дават и сигурно защото знаят, че несъвършения човек от чувства главно се влияе и за думите чак толкова нехае.

Явно са искали превантивно с туй решение конститутивно на логоса да сторят място, като поставят невербалното натясно. Туй го виж в буквара рибен на Берона, но ще го съзреш и в литература юридическа научна, интересна и съвсем нескучна.

Пропуснали са обаче интонация – невербалната вокализация, която с тембър, темп, височина и сила, с паузи и ударения може да променя смисли и значения.

Обикновено търси се синхронът – тъй е на специалната литература по канона. Между текст и интонация, между интонация и изражение и поза, между поглед, жест и разстояние. Моля, обърнете тук внимание!

Туй е вярно, но не и задължително и на разминаването не трябва непременно да се гледа осъдително. Важи главно при изтичане на информация и в подобна ситуация за детектор на лъжата отваря се вратата.

То може и да е съвсем съзнателно и да е израз на ирония или сарказъм, кога чрез вокализационните промени смисълът докрай се мени. И когато само с ударения и паузи се достига до аплаузи. Не е трудно ти това да разбереш. Примери има колкото щеш.

 Ние живеем мирно, свободно Радоя ви Ралин написа а чрез интонация и интонационна трансформация смисълът финален беше, че нашата карма е да живеем в казарма.

Тесните зеници говорят за врагове и за мръсници или дори само че в момента, днес, няма интерес. Или дават указание поне за липса на внимание.

Широките пък задължително трябва да приемем положително. Те говорят за секс, за любов и интерес, внимание или поне за дружелюбност и старание – израз на емпатия човешка и начин да се бори всяка грешка.

Зениците широки или тесни са несъмнено интересни, защото чувствата издават, но не единствено от тях се свиват или разширяват. Внимавай да не кривнеш ти по таз пътечка, защото тук и тъмното играе роля, а от слънцето се свиват по неволя.

Когато някой някого поглежда, събужда радост, страх, апатия или надежда. Дали гледа, кога и колко, туй зависи от дискурса и дали сме на другия във курса, дали имаме такт, за да предразположим към контакт.

Големи разстояния изискват много поглед и старание. Но и тук все пак внимавай и с погледа не прекалявай! Трябва ти поне усмивка или жест добронамерен, за да не излезеш и от дявола по-черен. Щото много поглед се възприема и кат агресия, а може да е израз и на болест или на депресия.

Един оксиморон отразява специфично разстоянието близко и различно. За учтиво невнимание трябва още повече старание. В такава ситуация за поглед можеш да си навлечеш реакция по-силна, отколкото за комуникация тактилна. Туй е израз негативен, защото този поглед минава за интимен.

При различни форми на общуване погледите биват делови, интимен, личен, но все пак гледай да си ти различен, защото и тука е възможна монотонна скука.

Който гледал надолу, мислел бил за голо, но всъщност често с туй показваш, че за нещо съжаляваш. Че се чувстваш неудобно и като че ли виновно. Туй е вярно само за естествена реакция, но не и за манипулативна софистична акция.

Децата на Фелини, за да изразят покруса, срам, или смущение, обувките си гледат и в това е тяхното спасение. Щото те не знаят Станиславски и въобще не хаят за поемане на роли и следващи от туй ораторски неволи. Това не на всеки се отдава – от всяко дърво свирка не става.

Обаче туй е демонстрация и за възможната манипулация. Че при добро желание и нужда можеш да фризираш кат сигнал знака, който си подал. Сериозни творчески умения се искат за подобни изпълнения. Не можеш ли, не се мъчи, защото туй добре личи и така ще избодеш очи. Вместо вежди да изпишеш, още във зародиш – черна точка ще си сложиш.

Ако вляво горе гледаш, истината казваш, а пък вдясно – лъжеш, тук внимавай много да не се излъжеш. Това не е вярна информация, а и лесно се подава на манипулация. Ако в туй за теб е истината сал, като нищо ще попаднеш в гроба, който сам си изкопал.

Знаете ли Вие точка стратегическа? Тя съвсем не е теоретическа. Противникът приспиваш с невнимание и понеже вече не полага той старание, идва поглед и въпрос, който го заварва бос. Практика успешна е за изненада и за провокация, и целта е да получиш неовладяна информация. Веч е късно да се крие и всеки мож да го надвие.

Туй несъмнено е послъгване и израз на ораторско надлъгване, но тъй стоят нещата – на реториката още във зората. Не го вземайте безкрайно насериозно, щото туй игра е софистическа, но все пак внимавайте и съвсем не го подценявайте, защото Хомо Луденс хич не си поплюва и умира постоянно да играе, макар след туй горещо да се кае.

Ако погледът на някой бяга, туй е дело многозначно и не е удачно да се свързва само със лъжа, презрение, надменност или пък неодобрение. Може да бележи навик, страх и притеснение и във тези случаи се препоръчва формиране и на това умение.

Или от едно и също невербално нещо можеш да извадиш изводи насрещни и внимавай те може и да не са погрешни.

Погледът обратен говори за внимание, поради което положи старание. Той е и обратна връзка и на реторическа комуникация завръзка. Затуй е по-добре да не четеш – така ще можеш вярно чуждото послание да разбереш. Да се адаптираш, промениш или все така да продължиш.

Но това не стига, следете кой и колко мига, и кога, защото интересът изисква и такова мерене на стреса. Повече от трийсет, тридесет и пет вече впечатлява и говори за вълнение или сериозно напрежение. Може да издава страх и е направо грях в тези случаи противника да не яде пердах.

Но и тук не абсолютизирай и следи дали това не е в синхрон с поведенията чужди и от много мигане да има всъщност нужда. Защото не е нормално да си лицево спокоен, а във говора и във словата да си твърде зноен. Подобно нещо, имай ми доверие, понамирисва веч на фалш и лицемерие.

Внимавай и кога човек почти не мига, защото туй може да е израз на агресия или на тежка депресия. Нататък продължавам по методиката ФАСТ, която за лицето е на власт.

Дотук покрихме втора зона – за оратора на първо място по канона. Защото очите са и меч, и огледало, и прозорци към душата на човека – и е тъй било от памтивека.

След очите ще отида към челото и веждите, що останаха открити – дори от фередже и маска неприкрити. Днес, деца, мъже, жени сме с фереджета всички и си ги слагаме самички. И макар устата ни да не запуши, от такова фередже сме в подобно дередже. Така не много бавно и недотам полека ние се върнахме със няколко века.

Най-пострада зона трета и изглежда за нея вече няма никаква надежда. Скрихме носа, бузите, брадата, но най-вече от това изпати си устата. Усмивката стана извън закона и я закачихме на пирона. Усмивка днес може само да се предполага и с такава вече трудно ще стопиш преграда.

Нова теория е нужна тука и дано това усилие се увенчае със сполука. Дано да успее да каже как ще се компенсират информационни дефицити, породени от лицата ни закрити.

Ще се спра и на канали невербални други – с големи понякога заслуги – макар и да попадат в рубрика и други.

На тази лекция това е краят, но не и на проблема – с него пак в лекцията следваща ще се заема.

Величко Руменчев

Comments

0 comments

Author avatar
adminiaGS
https://rhetoric-bg.com

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва бисквитки за да функционира правилно