Брой 1
Анита Николова
Резюме: През последните месеци нараства интереса към възможностите за обучение и усъвършенстване в електронната среда. Онлайн курсовете се разработват за студенти и възрастни от света и те не са предназначени да заменят традиционното обучение, а да го допълват. Те са подходящи за обучение в електронна среда в условията на Covid-19. Анализирахме 22 лекции от MOOC, свързани с тематичното писане на текстове за научни и литературни цели.Курсовете бяха анализирани чрез многофакторен анализ.
Ключови думи: академична комуникация, електронно обучение, видео лекции, MOOC, включено наблюдение, външно наблюдение
Organization of education in the environment through the MOOC platform
Abstract: In recent months, there is a growing interest in opportunities for learning and refinement in the e-environment. Online courses are being developed for students and adults from the world, and they are not intended to replace traditional training but to supplement it. They are suitable for training in De e-environment in the conditions of Covid-19. We analyzed 22 lectures from MOOCs, related to the thematic writing of texts for scientific and literary purposes. The methods of included and external observation were used. The courses were analyzed through multifactorial analysis.
Key words: academic communication, e-learning, video lectures, MOOCs, included observation, external observation
Увод
В последните години нараства броят на хората, които избират онлайн курсове за обучение. Сред причините са: по-ниската цена, възможността за съчетаване на обучение и работа, възможността за учене в удобно време и място. Обучението в електронна среда от разстояние се превърна в алтернатива на традиционното обучение в условията на световна пандемия и то значително разшири своя обхват. Платформите, предлагащи онлайн курсове за обучение, са предназначени за хора на различна възраст и са отворени за курсисти от цял свят. Те предлагат курсове от различни тематични области, което определя политематичния им характер. Една от платформите с онлайн курсове за обучение е Massive Open Online Courses (MOOCs). Тя е избрана за изследване, тъй като е политематична, отворена за курсисти от целия свят и безплатна, което я прави достъпна за неограничен брой хора. Темата е актуална с оглед на нарастващия интерес към подобно обучение, необходимостта от неговото развиване и подобряване с оглед на световната пандемия и големия брой онлайн курсове в различни области. В настоящата статия се изследват три курса, тематично обвързани със създаване на научни текстове и творческо писане. Курсовете включват текстове за четене, видео лекции, куизове, задачи за писмено разработване. За целта са използвани методите на включеното и външното наблюдение, като се акцентира върху организацията и реализирането на онлайн курсовете с цел ефикасност на обучението в електронна среда от разстояние.
Представяне на платформата MOOCs
Dave Cormier въвежда термина „MOOCs“ през 2008 г., като в наименованието „MOOCs“ е вложен следният смисъл:
Massive (M) − курсовете привличат хиляди участници от цял свят и са създадени за всеобщо използване;
Open (O) − те са отворени, тъй като са безплатни и могат да се използват от курсисти от целия свят;
Online (О) – достъпни са през интернет;
Courses (С) – курсовете представляват набор от съдържание, което е достъпно в определен период от време (Cormier, 2008).
С термина „MOOCs“ той назовава онлайн курс, създаден за студенти и широк кръг от хора в университета в Манитоба. Постепенно броят на курсовете нараства, като до 2011 г. не се наблюдава значителен интерес към подобно обучение. Платформата MOOCs е резултат от сътрудничеството между университетски преподаватели от най-добрите университети и предприемачи. Тя предлага достъпно обучение, развиване на нови умения, повишаване на квалификацията и образование на световно ниво. Създадени са курсове в разнообразни тематични области и на различни нива, което ги прави достъпни за всеки, който иска да учи и да се развива. По време на пандемията са разработвани и конкретни насоки за здравните работници, които да се разпространяват виртуално (Razai et others, 2020), което показва, че платформата отговаря на нуждите на своите потребители.
Теоретичен обзор
Изследвайки платформата за обучение MOOCs, е нужно да се изведат термините „електронно обучение“, „дистанционно обучение“, „виртуално обучение“, „blended learning“ (смесено обучение), „уеб-базирано обучение“ и да се предложат дефиниции за тях.
За електронно обучение пишат Clark (2002), Nichols (2003), Ebner и Schiefner (2008), Румяна Форсайт (2010), Allen (2016), Johnson, Brown (2017) и други. Терминът „електронно обучение“ произлиза от английското „e-learning“, което съдържа идеята за учене/обучение. Електронното обучение е обучение, което се осъществява посредством ИКТ. Освен електронно обучение се използват и термините „дистанционно обучение“ и „виртуално обучение“. Сравнително скоро се появи терминът „обучение в електронна среда от разстояние“, в който се влага смисълът за синхронно и асинхронно обучение чрез ИКТ и появата му е в резултат на световната пандемия. При дистанционното обучение преподавателят и курсистите са на разстояние един от друг, като комуникацията се осъществява с технически средства. Терминът „виртуално обучение“ служи за назоваване на всички дейности в обучението, които не се осъществяват в традиционна среда, а се използва специално създадена за тази цел среда. Други ключови термини са „смесено обучение“ и „уеб-базирано обучение“. Терминът „blended learning“ служи за назоваване на обучение, което се осъществява в традиционна и електронна среда. Уеб-базираното обучение е вид електронно обучение, при което мрежата се явява среда за пренос на информация. В настоящия текст използваме „електронно обучение“ като максимално изчистен откъм дефиниция термин.
Платформата MOOCs е определяна като „феномен“ (Cannell 2015) в обучението, а вестник „Ню Йорк Таймс“ обявява 2012 г. за „годината на МООСs“ (Haber, Petre 2015) заради достъпа до образование на световно ниво, който платформата осигурява. В научната традиция са налице публикации в които се поставят въпросите за предимствата и недостатъците на подобно обучение. Matthew Ноу (2014) и Jonathan Haber (2014) твърдят, че МООСs дава възможност на хора на различна възраст и от цял свят да учат и да се развиват. Платформата е достъпна за всеки, който иска да се самоусъвършенства, като не се налага покриване на входно ниво и такса за курс. Това я превръща в ново явление, което е на път да промени образованието. МООСs не цели да замени традиционното обучение, а да го допълни с оглед на динамиката в професионалната сфера през 21. век и необходимостта от търсене на алтернативни форми на традиционното обучение. Платформата е определяна за „образователна иновация“ (Haber, Petre 2012) заради приложимостта на наученото в работната сфера, ориентирането към потребностите на учащите и тенденцията за постоянно учене и доусъвършенстване (Pomerol 2015). Курсовете са създадени с идеята да се насърчи активното учене, което съчетава гледане на видео лекции, решаване на куизове и задачи за писмено разработване. Според Haber (2014) предимството на тези образователни курсове се изразява в благоприятния ефект върху съвременните тийнейджъри. Те са геймъри, като моделът на обучение с видео лекции, куизове и текстове за четене поддържа постоянна мотивацията за учене.
Развитието на информационните и комуникационните технологии дава възможност за преосмисляне на преподаването и ученето. Информационните технологии осигуряват достъп до различни електронни ресурси и заличават идеята за граници във времето и пространството. Платформата Moodle е сред най-използваните средства в обучението в нашата образователна система, като в научните изследвания на Mary Cooch, Helen Foster (2013), Fiona Hollands, Devayani Tirthali (2014) се търси връзката между Moodle и МООСs. Според Martin Dougiamas (2013) концепцията на МООСs не е нова, което от своя страна поставя въпроса за факторите, на които се дължи нейният успех по света.
Учените Natalie Milman, Kristin Stephens-Martinez, Martin Hearst, Armando Fox (2014) изследват съдържанието на курсовете и тяхната организация, за да анализират степента им на ефективност. Сред силните страни на подобно обучение е възможността участниците в курса да си взаимодействат, сътрудничат и учат в различни контексти.
Представяне на изследвания обект
В настоящата статия се изследват три курса, които са свързани тематично с писане на научни текстове и творческо писане. Това са курсовете „Академично и бизнес писане“ с преподавател Maggie Sokolik, „Писане на научни статии и презентиране на английски език“ с Guan Xiaohong и „Как да напишем роман?“, воден от Nancy Lee и Annabel Lyon. Курсовете са създадени от различни преподаватели в различни университети, което дава възможност да се потърсят приликите и разликите между тях. Те са организирани в пет седмици, като за всяка седмица са разпределени конкретни материали и задачи за курсистите. Комуникацията между участниците в курсовете е асинхронна. Тя се осъществява посредством участие в дискусии и взаимно проверяване на писмените задачи. В статията са анализирани 22 видео лекции от трите курса.
Методи на изследване
За настоящето изследване са използвани методите на включеното и външното наблюдение, като е адаптиран изследователският модел на Сава Джонев. При външното наблюдение се проследяват видео лекциите и се прочитат предоставените текстове за самоподготовка. При включеното наблюдение акцентът е върху решаване на куизовете и участието в дискусиите. Това е необходимо, за да може да се анализира организацията на курсовете, представянето на съдържанието, визуалната страна на видео лекциите, поведението на лектора и проверката на знания.
Резултати от изследването
Селектираните курсове от платформата MOOCs са конструирани по сходен, но не еднакъв модел. Те са с продължителност от пет седмици, като всеки преподавател преценява как да организира съдържанието им. Налице са три модела – видео лекция и кратък тест (куиз) след нея („Писане на научни статии и презентиране на английски език“); текстове за четене, тест (куиз), видео лекция, задача за писмено разработване („Академично и бизнес писане“); видео лекции и задачи за писмено разработване („Как да напишем роман?“). Изборът до голяма степен зависи от разглежданата тема и нейната сложност.
Съдържанието в трите курса е представено с помощта на визуални елементи, съобразени спрямо темата. В курса „Академично и бизнес писане“ обучителните материали са разработени достъпно, като сравнението между бизнес и академичното писане е направено чрез таблици. Това цели да улесни запаметяването. В курсовете по писане за литературни цели и писане на научни статии и презентиране на английски език се подбират моменти от лекции и работа с малки групи, за да се представи най-същественото по проблема. Видео лекциите са с различна продължителност – от 8 до 20 минути, като целта не е да се възпроизвежда традиционната лекция в университета.
За видео лекциите в МООСs се предпочита изображенията да са кадри от реално проведени лекции. За помощно средство се използват презентации, като на слайдовете на черен фон се извежда най-същественото. В кадър попадат предмети като компютри, книги, листове, тъй като те са тематично обвързани с дискутираната тема и служат за илюстрация.
В курсовете „Писане на научни статии и презентиране на английски език“ и „Как да напишем роман?“ лекторът е в кадър, а в курса по бизнес и академично писане се чува само гласът му. Изборът зависи от преподавателя, който разработва курса. В курса по писане и презентиране за академични цели преподавателят прекалява с жестикулацията, което разсейва курсистите. Жестовете му са израз на емоционалност. В курса по писане за литературни цели са представени обсъждания на конкретни текстове, което създава идеята за непринуденост сред участниците.
Проверката на знанията е съществен момент от учебния процес, тъй като дава възможност на всеки да прецени до каква степен е овладял поднесеното съдържание. Куизовете се оценяват автоматично, а задачите за писмено разработване се проверяват от други курсисти, което ги прави активни участници в учебния процес.
Заключение
Онлайн курсовете, изградени на принципа видео лекция, текст за четене, куиз дават възможност за по-лесно усвояване на учебното съдържание, за постоянна проверка на знанията и достъп до образование на световно ниво. Те позволяват всеки да учи и да се развива със свое темпо според нуждите си, което повишава мотивацията на курсистите. Взаимното проверяване на писмените задачи ориентира курсистите за тяхното ниво спрямо това на останалите. Повишеният интерес към подобно обучение е предпоставка за разработване и на други курсове, които имат нужните качества да станат част от традиционното обучение.
Използвана литература:
Cannell, P. MOOCS. In: British journal of educational technology, 2015, Vol. 46, N 3, SI, E8-E9. Available from https://doi.org/10.1111/bjet.12280_2.
Cooch, M., Foster, H., Costello, E. Our MOOC with Moodle. In: European cooperation on MOOCs, 2013, pp. 75-96.
Cormier, D. The CCK08 MOOC – Connectivism course, ¼ way. In: Dave’s Educational Blog. 2008 Available from: http://davecormier.com/edblog/2008/10/02/the-cck08-mooc-connectivism-course-14-way/.
Dougiamas, M. Why a Moodle MOOC. 2013, Retrieved from http://learn.moodle.net/mod/page/view.php? id=50
Haber, J., Petre, M. MOOCs. In: Proceedings of the 12th Koli Calling International Conference/ Computing Education Research (Koli Calling ’12) 2012.
Haber, J. The Future of MOOCs. In MOOCs (eBook Coll, pp. 165–194). Cambridge, MA: The MIT Press, 2014. Retrieved from http://www.jstor.org/stable/j.ctt9qfb6r.10
Hollands, F., & Tirthali, D. MOOCs: Expectations and Reality. Center for Benefit-Cost Studies of Education, Teachers College, Columbia University, (May), 2014 pp. 1–208. Available from: https://doi.org/10.1109/EDOC.2006.60.
Hoy, M. MOOCs 101: An Introduction to Massive Open Online Courses. In: Medical Reference Services Quarterly, 2014 Vol. 33 N 1, pp. 85–91. Available from: https://doi.org/10.1080/02763869.2014.866490
Pomerol, J., Epelboin, Y., & Thoury, C. What is a MOOC? In MOOCs, John Wiley & Sons, Inc. 2015, pp. 1–17. Available from: https://doi.org/10.1002/9781119081364.ch1
Razai, M. S., Kankam, H. K., Hourston, G. J. M., Hoppe, S. and Oakeshott, P. Lessons Learned From Producing Guidance Articles and Rapid Massive Open Online Courses During the Covid-19 Pandemic in Primary Care. In: Journal of Primary Care & Community Health 2020 Vol. 11, pp. 1–2.
Stephens-Martinez, K., Hearst, M. A., & Fox, A. Monitoring MOOCs. In Proceedings of the first ACM conference on Learning @ scale conference – L@S ’14, New York, NY: ACM Press. 2014, pp. 79-88. Available from: https://doi.org/10.1145/2556325.2566246
Comments
0 comments
