Брой 1
Интервю на д-р Яна Събева с доц. д-р Герасим Петрински, ръководител на катедра “Реторика”
- Доц. Петрински, представете накратко съдържанието и целите на сайта „Реторика онлайн“. Какво ще могат да намерят читателите в него?
Списанието и сайтът „Реторика онлайн“ са насочени към широка гама научни теми. Това отразява широкия, интердисциплинарен характер на реториката като научно поле. Отделните клонове на това научно поле са дефинирани преди хиляди години и държа да отбележа, че малко науки могат да се похвалят с такава дълга история. Тези клонове са аргументацията, диспозицията, стилистиката, теорията на запаметяването и невербалната комуникация. Ясно е, че те се отнасят далеч не само до пряката комуникация, но и до текстуалността и до плана на изразяване въобще – проблематика, която интересува философите, психолозите, публицистите, литературоведите, езиковедите, журналистите, и въобще хуманитаристите. Поради тази причина проектът „Реторика онлайн“ ще бъде насочен именно към търсене и откриване на пресечните точки между класическото и модерно изкуство на изразяването във всички тези сфери. Сигурни сме, че ще бъдем подкрепени от колеги изследователи, преподаватели и специалисти от практиката във всички гореизброени области.
- Какво ще отличава този сайт от многото подобни издания на научна тематика?
На първо място, не бих казал, че подобни научни издания са чак толкова много – особено в България. В световен план интересът към реториката като наука (а не само като към реликт от Античността) се възражда и това далеч не е нов процес. Реабилитирането на реториката започва още с Новата реторика на Перелман и Олбрехтс-Титека и получава многобройни и твърде влиятелни форми – достатъчно е да припомним огромното значение на Мишел Фуко върху модерната философия. В България обаче този процес все още не е достигнал зрялата си фаза и чувам от много колеги същите аргументи против реториката, които е издигал преди 2400 години Платон. С цялото ми уважение към древния философ, смятам че е призвание на нашето поколение да убедим българската академична общност, че реториката се е изменила от времето на Първата софистика поне толкова, колкото се е изменила самата философия от епохата на просократическата натурфилософия до днес. Реториката е не просто и не само част от „голямата“ философска наука в качеството си на „философия на релативизма“. Както отбелязах и по-горе, тя е важно свързващо звено между философията и много други науки, които се занимават с комуникацията, езика, културата, социума и образованието. В този смисъл онова, което отличава сайта „Реторика онлайн“ от останалите с подобна насоченост, ще бъде именно сериозното и академично изясняване на тези връзки в диахроничен и синхроничен аспект.
От друга страна, реториката е наука, „натежала“ (образно казано) от натрупвани с хилядолетия правила и класификации. Ние сме убедени, че обществото, което изучаваме през призмата на комуникацията, е динамична структура. В този смисъл работа има за всяко ново поколение реторици, които трябва да наблюдават и теоретично да осмислят постоянно настъпващите промени. Това обаче е само половината от работата. Теоретичните постулати, лишени от практическо приложение, са като реториката без ораторството. Поради тази причина в проекта „Реторика онлайн“ ние ще се постараем да акцентираме максимално върху приложния характер на нашата наука и преди всичко върху експерименталната и сравнителната реторика.
- За какъв тип публика е предназначено то?
Преди всичко се надяваме да превърнем публиката си в аудитория. Всеки реторик знае разликата между двете. Публиката и наблюдава и оценява, докато аудиторията взема решения и прилага на практика наученото. Мое дълбоко убеждение е, че знаменитата „внутреситуативность“ на С. Аверинцев е може би най-важното качество на ораторското произведение.
Нашата аудитория, разбира се, е преди всичко академична. Ние очакваме наши активни читатели да станат специалисти от всички гореописани области. Практическият характер на изданието обаче не предполага да се ограничаваме само до научната колегия. Смятаме, че разискваните теми ще бъдат интересни и на професионалисти от всички онези сфери на обществения живот и бизнеса, в които ефективната комуникация и убеждаващото общуване са важна и неделима част от работата – журналисти, специалисти по ПИАР, педагози и много други. Тук е мястото да отбележа, че нашата студентска аудитория включва изключително широка гама от специалности. За себе си мога да кажа, че едни от най-активните и креативни студенти, които съм имал, са били във Факултета по математика и информатика и това е напълно нормално. Създаването на дигитални продукти е пряко свързано с тяхното промотиране и популяризиране, а именно промотирането и популяризирането е наша основна сфера на научен интерес. От тази гледна точка очаквам аудиторията на „Реторика онлайн“ да бъдат и специалисти от такива области.
- В последните месеци електронното обучение и електронните ресурси станаха основни инструменти във висшето образование. Как се интегрират те в образователните програми на науки като реториката, която е със силно застъпен практико-приложен характер и където „личният“ контакт е важен за осъществяването на пълноценно обучение?
Колкото и парадоксално да звучи, смятам, че висшето образование донякъде е облагодетелствана сфера в настоящата епидемиологична ситуация. Всички ние, университетските преподаватели, сме закърмени с традиционните методи за обучение – лекции и упражнения „очи в очи“. Паралелно с това, ние от доста години работим и в сферата на онлайн комуникацията. Сега имаме възможност да приложим на практика обучението в дигитална среда, отчитайки положителните и отрицателните страни на различните платформи. За себе си мога да кажа, че както лекциите, така и практическите занятия в Moodle, MS Teams, Zoom работят доста ефективно – въпреки липсата на пряк контакт в традиционния смисъл. Нещо повече. Както вече казах, реториката е динамична наука и определено има какво да даде и в теоретичен план за подобряването на взаимодействието между преподаватели и студенти в новите условия на онлайн комуникация. Епидемията от КОВИД-19 не е причина за навлизането на новите технологии в обучението – това е една тенденция, на която сме свидетели от години. Извънредното положение обаче играе ролята на катализатор, който демонстрира нагледно новите перспективи, очертаващи се пред образованието. С това по никакъв начин не искам да кажа, че времето на образованието „лице в лице“ е изтекло – както знаем, появата на нови средства за комуникация по никакъв начин не изтрива старите изцяло. Необходимо е обаче научно-преподавателската общност да се движи в крак с времето и да се възползва от новите възможности, които се отварят.
- Ковид – 19 и мерките за неговото ограничаване доведоха до сериозни проблеми в икономиката и социалната сфера. Те неминеумо ще променят трудовия, а оттам и образователния пазар. Смятате ли, че хуманитарните специалности и науки имат бъдеще в тази ситуация? Как би изглеждало то за наука като реториката? С какво би била полезна тя?
Безспорно, в бъдеще предстои да станем свидетели на много промени в обществения, политическия и икономическия живот. Ще се появят нови професии. Те, както и професиите, познати ни към момента, ще изискват в още по-голяма степен способност за адаптация към средата, творчески подход при формиране на бизнес стратегиите, комуникативни умения. Понятието „професионална етика“ и етичните стандарти на отделните професионални общности ще се надграждат.
Смятам, че по-голям шанс за успех имат компаниите, които чрез своята корпоративна политика успеят да подходят по нов начин към отношенията със служители, клиенти и партньори. Онези, които показвайки разбиране и съпричастност, успеят да преосмислят корпоративния си морал и етика, успеят да превърнат бизнес комуникацията и дигиталните си канали в истински, работещи инструменти за подобряване на бизнес средата, която безспорно ще има нужда от това. За това ще са необходими знания и умения, които могат да бъдат придобити именно чрез хуманитарните науки и специалности.
Реториката обикновено се асоциира с пряката комуникация – поне такова е широко разпространеното мнение. В действителност ние се занимаваме с всички аспекти на комуникацията – пряка и непряка. Още Изократ в зората на ІV в.пр.Хр. осъзнава влиянието на „медиите“ и популяризира своите политически и културни идеи чрез революционно за епохата си писмено ораторство, разпространявано из целия елински свят. Реториката не е просто „наука за доброто говорене“ (Квинтилиановата scientia bene dicendi), а се занимава с целия план на изразяване – устен, писмен, визуален, дигитален. Това важи дори за такава област, каквато е невербалната комуникация, пряко свързана с дигиталната реторика и презентационните умения. Смятам, че хуманитаристиката като цяло и реториката в частност не само не са изключени от новите тенденции – тяхната роля се увеличава както в теоретичен, така и в практически план. Както казах и по-горе, техническото създаване на един дигитален продукт е само половината от работата. За да бъде ефективен, той се нуждае от широка гама от качества – от подбора на съдържанието през подредбата на материала до избора на езикова и визуална форма. Според мен именно сега е времето за сътрудничество между математическите и хуманитарните науки и само едно такова сътрудничество ще спомогне за намирането на правилната формула за функциониране на новите форми на работа в икономическата, социалната и политическата сфера. Бъдещето на реториката изглежда най-малко проблемно в общата рамка на хуманитаристиката. Ние можем да развиваме модерни области като дигиталната и виртуалната реторика, бизнес комуникацията, ПИАР-а, съвременните методи за формиране на мнение в политическата сфера. Надявам се на усилията на цялата колегия в това отношение.
Comments
0 comments
