Брой 2
Доц. д-р Поля Иванова Иванова
Polya Ivanova Ivanova
В изследването се структурират няколко теоретични акцента – комуникативни умения в телевизията, исторически преглед, поведението пред камера, сравнителна телевизионна история и журналистическа дейност, комуникации. Развиват се показатели за класификация на комуникативните умения, дефинират се основни понятие – тв водене, тв говорител, тв водещ. Създава се обща класификация.
Ключови думи: телевизия, комуникативни умения, поведението пред камера, сравнителната тв история.
Communication skills in television.
Assoc. Prof. Polya Ivanova Ivanova, PhD
The study structures several theoretical emphases – communication skills in television, historical overview, behavior in front of the camera, comparative television history and journalism, communications. Indicators for classification of communication skills are being developed; basic concepts are being defined – TV hosting, TV news presenter, TV host. A common classification is created.
Keywords: television, communication skills, behavior in front of the camera, comparative TV history.
В изследването се представят различни телевизионни дейности, които са в основата на съвременните телевизионни процеси. Комуникативните тв умения са в основата на развитието на поведението пред камера. Сравнителните комуникации дефинират процесите на развитие на поведението пред камера в различни исторически периоди. Общата специфика и развитие на телевизионното историческо време и сравнителните му характеристики се открояват при въвеждането на телевизията като комуникационно средство през 50-те години на миналия век. Формират се базови фази на историографското развитие – предтелевизионна и по време на ефир. Предтелевизионната фаза структурира изграждането на комуникационни умения в няколко форми. При представянето на медийни събития комуникационните умения в тв процес са свързани с основните компоненти на комуникация спрямо жанрови форми като тв репортаж. В предтелевизионната фаза освен на мястото на събитието сравнителните комуникации се развиват и по отношение на подготовката на комуникационните умения на тв водещи, които в първоначалните етапи на тв функциониране са предимно говорителски. Във фазата по време на ефир – се осъществяват комуникативните умения, подготвени и изработени в предтелевизионната фаза спрямо жанровете и спрямо структурата на телевизионните предаванията, в които се осъществяват. В първите години на прехода комуникативните тв умения от говорителски се трансформират в комуникативни умения на тв водещи. Телевизионните репортажи също променят своята структура спрямо организирането на медийни събития и развитието на тв информация. С развитието на дигиталната среда се променя функционирането на предтелевизионната фаза и фазата по време на ефир. Допълва се следващата структурна форма на фазите – следтелевионната фаза. В дигитална среда сравнителните комуникации имат три фази – „преди – по време на ефир – следтелевизионна фаза”. Дигиталното историческо време въвежда нови функционални характеристики на телевизията. Дигиталната мобилна телевизионна форма видоизменя класическото телевизионно функциониране. В класическия телевизионен процес базова е фазата на излъчване – по време на ефир. В онлайн пространството следтелевизионните трансформации стават водещи. Същевременно настъпват промени и в предтелевизионната фаза. С развитие на телевизионните медийни платформи – се развива и телевизионното съдържание. В предтелевизионна фаза се създават постоянни дигитални платформи за платено тв съдържание, което се предоставя преди телевизионното излъчване. Така фазата преди ефир се развива не само по отношение на медийните събития и тяхната подготовка, но и по отношение на телевизионното съдържание. В онлайн пространството фазата по време на ефир също намира своята пространствена тв идентичност чрез възможността за предаване на живо в дигиталната среда.
В съвременната комуникационна среда се развиват и нови комуникационни трансформации в предтелевизионната фаза. Осъществяват се чрез информация за служебното правителство. Визира се промяната във функциите на предстоящите събития, които създават новини – този case study за новия кабинет се реализира чрез новина от предходния ден, в която се представят имена за бъдещия кабинет. Съобщаване на информация преди събитията прави предтелевизионната фаза с две функции: предтелевизионна по своята първоначална специфика и по време на ефир – с излъчване на информация за предстоящо събития в ефир. Комуникационните сливания на фази представят съвременните трансформации в телевизионната информация. В дигитална среда фазите също претърпяват подобен тип трансформации.
Служебното правителство се откроява и с няколко знакови комуникационни фактори. Водещ знаков комуникационен фактор е единодействието. Телевизионните комуникационни аспекти са с водещ институционален фактор президент-премиер. Президентът Румен Радев задава единодействието като обединяващ институционален фактор. Той определя служебното правителство като „кабинет на демократичното единодействие”.[1] Тази комуникационна стратегия задава институционалната среда чрез водещо комуникационно послание.
Телевизионното функциониране в съвременната комуникационна среда дефинира развитие както в класическото телевизионно развитие, така и в дигиталното пространство. Това води до развитие на аналитични направления като сравнителното телезнание. Сравняването на телевизионното съдържание в различни комуникационни пространства създава поредица от показатели за оценка на телевизионната дейност. Сравнителните комуникации са водещ фактор в този процес. В трите фази „преди – по време на ефир – следтелевизионна фаза” сравнителните комуникации открояват взаимодействието на базови процеси от многофункционални тв дейности. Съвременното функциониране на телевизионния PR се откроява в трите фази. Дейвид Скот формира водеща тенденция в съвременната PR дейност, която се реализира в трите фази. Той препоръчва: „не изпращайте нюзрилийзи – само когато имате голяма новина, намерете основателна причина да го правите непрекъснато“[2]. Тази специфика на PR дейността се откроява в съвременната комуникационна среда.
Сравнителните комуникации открояват процеси на развитие в параметрите на функциониране на различните типове комуникация. Класическата форма на едностранната PR комуникация като вид комуникация, която еднопосочно създава PR информации за медиите, в съвременната среда развива нови трансформации. Postсъобщенията както от PR експертите, така и от участниците в медийните процеси, създават едностранна комуникация от различни източници към публичната среда. Тази промяна е базова в сравнителните комуникации, като може да се реализира чрез различни типове дейности, като включва и едновременно изключва различни комуникационни участници. Еднопосочната PR комуникация е характерна за класическата предтелевизионна фаза. Може да се регистрира и в следтелевизионната фаза най-често в коментарна жанрова форма. Сравнителните комуникации в телевизионното функциониране открояват промени и в двустранната PR комуникация, която маркира процесите на комуникация, реализирани в резултат на съвместната дейност от работата на PR експертите и тв журналисти. В телевизионните предавания както публицистични, така и художествени, двустранната комуникация може да се реализира спрямо отделни PR събития или теми в телевизионните предавания, за които се търсят различни гледни точки. Този тип комуникация е специфичен за индивидуални участия, които са в резултат на двупосочната комуникация между връзките с обществеността и телевизионните журналисти. „Най-успешните прессъобщения имат до голяма степен формата на разказ на история, включваща оповестяването на нещо ново, необходимата подкрепяща информация.“ [3]
Комуникативните тв умения в телевизионния PR се осъществяват в различните комуникационни фази чрез класически тв жанрове и техните трансформации чрез взаимодействието в PR жанровете. В предтелевизионната фаза тв PR се реализира чрез употреба на PR жанрове в текстовата структура на изграждане на телевизионната поведенческа реч. По време на ефир водеща е структурата на тв жанровете, като комуникативните тв умения се проявяват спрямо изработените стратегически комуникационни тези, които се видоизменят по време на ефир спрямо спецификата на тв жанровете, в които се реализират. Следтелевизионното излъчване може да е своеобразно продължение, коментар или друга комуникационна форма, в която PRкомуникацията може да развие нов тип информация. Трите комуникационни тв фази могат да се развиват както в последователно триединство, така и да формират самостоятелни комуникационни процеси в отделните фаза.
Комуникативни тв умения в журналистическата дейност на Българската телевизия
Комуникативните тв умения в журналистическата дейност открояват действието на предтелевизионното време и на фазата по време на ефир. Сравнителната телевизионна история на журналистическата дейност се маркира чрез изследване на поведението пред камера в различни исторически периоди.
Сравнителните характеристики на телевизионното поведение при въвеждането на телевизията в предтелевизионната фаза първоначално са със смесен тип комуникативни умения. Функционалните специфики в телевизионната дейност са с базови говорителски елементи с многовалентни телевизионни дейности. Те не се обособяват спрямо тв предавания, но и спрямо специфичната структура на излъчващата програма. В предтелевизионната фаза комуникативните умения са в изграждаща фаза спрямо телевизионната специфика, като за основа се използват формираните от първите говорители на телевизията умения от радиото. Никола Филипов разработва говорителската тв професия, като още в първите години се отчита нейните специфики. Мария Тролева откроява спецификата на поведение спрямо телевизионните зрители, които са много „чувствителни и реагират остро на най-малката промяна у всеки един“ говорител.[4] Сравнителното телезнание в частта поведение пред камера на тв говорители откроява сравнителни комуникационни умения както от електронните медии, така и изградени основно в тв среда. В различните комуникационни фази в различни исторически периоди се откроява развитие и на двата типа комуникативни умения.
Първоначалният период от развитието на телевизията в сравнителна форма е време на оформяне не само на телевизионната специфика, но и на изясняване на параметрите на журналистическата дейност. Това е предтелевизионната фаза, в която в първите години от развитието на телевизията сравнителните комуникации са в посока на развитие на дейности спрямо творческите фигури. Преобладаващите жанрови форми водят и до доминиращи комуникативни умения на различни творчески роли. Журналистите не са „водеща фигура“ в телевизията, а „актьорите и режисьорите“, като новините се „четат от диктори, редакторите се боят от камерата“.[5] Сравнителните комуникации със съвременната тв среда открояват допирателни по отношение на жанровете в праймтайма, в които водещите творчески фигури са актьорите.
Комуникативните тв умения се изграждат и спрямо развитието на телевизията като фактор в обществената публична среда. В началния период от въвеждането на телевизията у нас новата медия се определя като „комуникативно средство в духовния и в обществения живот на човека“, като с развитието на различните тв жанрове се дефинира спецификата на новата медия, която развива „нравственото и естетическото въздействие“ от страна на телевизията.[6]
Спецификата в работната дейност на говорителите е натоварена с многообразие от функционални характеристики и ограничени комуникативни умения, чрез които се реализират различните дейности. По отношение на телевизионните говорители сравнителните комуникации развиват многостранни процеси във фазата по време на ефир. Често пъти говорителите реализират комуникативните журналистически умения при водене на интервюта, макар този тип поведение да не е пряко натоварен с уменията на класическите говорители. Телевизионните говорители развиват и комуникативни умения за телевизионна реч зад кадър, когато четат различни материали или озвучават филми. Това създава обща база от комуникативни умения, характерни за различни творчески фигури в телевизията, но реализирани от телевизионните говорители. Този процес показва развитието на медията спрямо общи комуникативни умения.
Сравнителната телевизионна история в направлението поведение пред камера откроява доминиращите функции на телевизионните говорители и формирането на телевизионната дейност. Маркира се тенденцията говорителските функции да се развиват в посока на журналистическите. Това е основната функционална характеристика на фазата по време на ефир, която се развива в същата посока и в съвременната тв среда. С развитието на телевизията се оформят понятията телевизионни говорители и водещи. Започва развитие на поведенчески процеси като телевизионно водене. Основни понятия като телевизионно водене, телевизионен говорител, телевизионен водещ комбинират в себе си различен поведенчески инструментариум в историята на телевизията.
Комуникативните тв умения обединяват различни кариерни позиции – тв водещ, говорител в кадър и зад кадър – общото телевизионно поведение в държавното телевизионно развитие.
Сравнителните тв комуникации откроява разделителни с началото на прехода, когато отпадат говорителските функции на водещите, а новините се четат от водещи със силно персонифицирани функции. По идея на Нери Терзиева в началото на 90-те години персонификацията става водещ комуникационен фактор в тв новинарство, като водещите се представят в началото на емисиите по модела на американските новини: Вие гледате „По света и у нас“, аз съм Нери Терзиева[7]. Тази персонификация в началото на емисиите задава различните стилове на поведение пред камера като водещи, което поставя началото на редукция на говорителските функции. През този период започват процесите на развитие на тв PR, като подготвената тв изява на събеседниците в програмите на телевизията променя работата на телевизионните водещи.
Като цяло в сравнителните характеристики на комуникативни умения на понятия като говорител и водещ са базови в изследването на поведението пред камера. Понятието телевизионен говорител е в две категории: говорител в кадър[8] – това понятие се налага при въвеждането на телевизията у нас, когато тв водещи се наричат тв говорители, като освен чисто говорителски функции са изпълнявали едновременно и журналистически. Понятието говорител се използва и поради спецификата на работата през този период. Телевизионните говорители четат в ефир, без да редактират текстовете, които представят. Тези функции се променят с промяна на понятието говорител, което се заменя с тв водещ; говорител зад кадър, който озвучава филми, реклами и др. Тези функции на телевизионните говорители са запазени и днес в телевизионната среда. Като „слабост“ в работата на говорителите се определя липсата на известна специализация при воденето на различни предавания. Говорителят изпълнява цяла група от задължения: води програми, чете сложен текст зад кадър, коментира телевизионни постановки, чете новини, обявления, представя на зрителите участници в предавания[9]. Тази многофункционалност е отличителен признак между понятията говорител и водещ.
По сравнителни характеристики говорителите преди 1989 г. съчетават кариерни позиции, които се диференцират след 1989 г. в телевизионната изява.
В анкета от началото на 70-те години се посочва, че най-популярните говорители на БТ са: Никола Филипов, Анахид Цонева, Мария Тролева, Георги Ламбрев, които притежават комуникативните умения да импровизират, като намаляват дистанцията комуникатор–реципиент[10]. Тези общи категории показват първите сравнителни показатели в поведението пред камера.
Ролята на телевизионните говорители се оценява нееднозначно. В изследване през 70-те години на въпроса „Оказва ли влияние личността на говорителя за желанието Ви да гледате телевизия?“ –утвърдително отговарят 42% от запитаните. Когато се види, че обявено предаване по телевизията се води от говорител, който се ползва с доверието на зрителите, у аудиторията „съществува предварителната нагласа“, че предаването ще протече интересно[11].
По сравнителен фактор на водещите преди и след промените през 1989 г. и доминиращите телевизионни жанрове се открояват няколко тенденции. В края на 80-те години в анкетно проучване „Най-добрите рубрики и журналисти на България за 1988 г.“ в началото на класацията са публицистичните програми: „Всяка неделя“, „Добро утро“, „Актуална антена“, „Панорама“, „По света и у нас“, „Лъч“, „Телевизионен неделник“, „Атлас“. Лилия Райчева обобщава промените в телевизионното функциониране като посочва, че „зрителите са склонни да възприемат телевизията по-скоро като средство за журналистическо внушение, а сетне като възможност за развлечение“[12]. „Когато обмисляме даден проблем или комплекс от проблеми, ние сме изправени пред същите ограничения на логиката, обществото и смисъла, които стоят пред нас и когато водим дискусия с другиго”,[13]посочва Петрински. В телевизионната публицистика дискусиите на тв екран са водещ жанр в различни исторически периоди. Телевизионните ръководства залагат в програмите на медията повече развлекателни предавания и сериали. Това обаче не кореспондира със зрителските интереси, които предпочитат публицистиката през този период. Във фазата по време на ефир се маркира разнообразие на жанрови форми в базовите жанрови категории.
Специализирането на телевизионните журналисти в различни жанрови групи се осъществява след промените. Доминиращата група са информационно-публицистичните програми, като в началото на прехода отпада както многотиповото поведение пред камера, реализирано от говорителите, така и функциите на говорителите в кадър.
Сравнителните комуникации открояват продължаване на тенденцията от края на 80-те години и в началото на 90-те, когато в края на декември 1991 г. зрителите на телевизията подреждат водещите предавания: ,,Панорама“ – 41,5%; „По света и у нас“ – 39,5%; ,,Добро утро“ – 33,6%. В тази класация първите трима журналисти с най-висок рейтинг са: Асен Агов (39,9%), Нери Терзиева (36,8%) и Иван Гарелов (34,8%)[14].
Водещите на новините и актуалните предавания са с най-висок рейтинг. В началото на 90-те години от гледна точка на поведението пред камера – телевизионните журналисти в областта на информацията са с водещи функции на екранно присъствие.
Сравнителна класификация на тв журналисти спрямо основното историческо развитие и жанрово функциониране: тв журналисти (до 90-те години); тв журналисти (до 2000 г.); комерсиални тв журналисти (след 2000 г.). Тази класификация позволява сравняване на телевизионните журналисти по исторически признаци.
Сравнителната класификация на поведението пред камера в комерсиална среда откроява персонификацията на телевизионните водещи, както и развитието на поведението пред камера не от многотипов вид (както при телевизионните говорители), а е еднотипово – спрямо предаванията, в които се реализират.
Сравнителните комуникации по показател жанрово функциониране маркират двете жанрови групи – публицистичната и информационната – за водещи в началото на прехода. Водещите на тези програми са с най-висок рейтинг.
Сравнителната история спрямо съвременното телевизионно пространство през първото десетилетие на националната комерсиална телевизионна среда налага шоуто като водеща жанрова група. „Шоуто на Слави“ „заема седем от десет възможни позиции в класацията Топ десет на предавания на десетилетието“[15]. Слави Трифонов развива собствен стил на поведение пред камера в шоупрограмите, като го налага като доминиращо в комерсиална среда. В публичната среда от 2021 г. Слави Трифонов развива собствен стил на политическо лидерство.
Развитието на комерсиалната тв среда се осъществява паралелно с функционирането на дигиталната среда. Тази следтелевизионна фаза става водеща в съвременните медийни комуникации.
Сравнителните характеристики на поведението пред камера по време на формирането на телевизията през 50-те години на миналия век, промените в телевизионното поведение в началото на прехода и развитието на комерсиалното поведение показва: многотипово телевизионно развитие на говорителите във всички жанрови групи, доминиране на информационно-публицистичното поведение в началото на прехода и водещ телевизионен фактор на шоуто в комерсиална среда. Поведението пред камера в сравнителни характеристики обособява доминиращите форми както на говорителите, така и на журналистите и водещите на шоупрограмите. Поведението пред камера се развива във всички жанрови групи и налага както многотиповото говорителско представяне в ефир, така и персонифицираното журналистическо присъствие в кадър. В категориите на телевизионното време „преди- по време–следтелевизионна” фаза при водеща роля на телевизията – водеща е ролята на предтелевизионната и фазата по време на ефир. В дигитална среда водеща е следтелевизионната фаза, при която функциите на тв говорители и водещи са променени по посока на развитие на сравнителните комуникации спрямо употребата на дигитални инструменти – като post в социалните мрежи, който замества ролята на класическите тв говорители и е натоварен с водещи дигитални функции. Следтелевизионната фаза продължава да претърпява редица трансформации, които променят цялостното функциониране както на телевизионната, така и на медийната среда.
Библиография:
[1] По света и у нас [телевизионни новини – централна емисия]. – В: БНТ 1 ТВ. 12 май 2021.
[2] Скот, Дейвид. Новите правила в маркетинга и в ПР. София: Рой комюникайшън, 2009, с. 175.
[3] Лермър, Ричард. Директен PR. София: Класика и стил, 2010, с. 95.
[4] Филипов, Никола, Ламбрев, Георги и Тролева, Мария. Анкета. В: Български журналист, 1972, № 5, с. 5–7; Пешева, Маргарита.Дворецът на Дедал. Телевизионният лабиринт , София: „Отворено общество“ 1995, с. 36, 54.
[5] Славков, Иван, Кунчев, Влъчко. Телевизия и време. София: Наука и изкуство, 1981, с. 119; Пешева, Маргарита. Дворецът на Дедал…, с. 46.
[6] ЦДА, ф. 206, оп.12, а. е. 75, л. 125 (Доклад на КТР – Мнението на зрителите за говорителите на Българската телевизия – декември 1972 г.).
[7] Телевизия и радио, 2 юли 1992, № 28.
[8] Според Младен Младенов тв говорител е „служител в телевизията с основна функция да бъде официален неин представител пред зрителите и притежаващ необходимите качества да чете или запаметява и възпроизвежда информация, подготвена от редактора, т.е. да произнася чужд текст“. – Вж. по-подробно Младенов, Младен. Телевизионна журналистика. София: Наука и изкуство. 1996, с. 158.
[9] ЦДА, ф. 206, оп.12, а. е. 75, л. 127.
[10] Пак там, л. 126. (Проведено е изследване с част от населението на София на възраст над 18 години от всички социални слоеве. Главната задача на проучването е да се установи как зрителите на БТ възприемат всеки един говорител. Организация на проучването и анализ на информацията е осъществено от Нели Бакалова.)
[11] Пак там, л. 126–127.
[12] Райчева, Лилия. Формата и съдържанието на тв журналистика. В: Български журналист, 1989, № 8, с. 55.
[13] Петрински, Герасим. Несъстоятелни казуси: границите на мисълта и границите на обществото в античната теория на спора. В: Стефанова, Нели, Петрова, Донка и Александрова, Донка (съст.) Реториката в съвременното общество. Сборник с доклади от конференция по реторика 27–28 септември 2017. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2019, с.59.
[14] Телевизия и радио, 5 март 1992, № 11.
[15] Пешева, Маргарита. Телевизионна аудитория: 2007–2010 г. TNS/TV PLAN. В: Пешева, Маргарита, Райчева, Лилия и Петров, Милко (съст.). Телевизионната среда (2001-2010). Велико Търново: Фабер, 2011, с. 201.
Comments
0 comments
