Брой 3
Деница Бориславова Спасова, магистър катедра „Реторика“
Анотация: През последното десетилетие онлайн пространството се превърна в агрегатор на визуално съдържание, което представя социокултурни значения, определена визия и разбиране чрез комуникационни стилове в реално време чрез изображения и видеа. В днешно време е възможно да се анализират колосални количества информация, съществуващи в Интернет,разнообразни по съдържание, с уникална визуализация само чрез техните специфични начини за самопрезентация. С развитието на социалните мрежи визуалните практики заместват дори разговорите и тези практики фиксират полифонията, полистилизма и фрагментираната природа на съвременността, като в същото време са израз на колективни и индивидуални нужди. Съдържанието на визуалните потребители придоби нов статус, който от средство за представяне и документиране на събития , се превърна в средство за чиста комуникация с помощта на което информацията се съкращава и опростява, а взаимодействието се изгражда в съответствие със социалните очаквания и норми. Като цяло разработката цели да покаже продължаващите културни трансформации, свързани с прехода от старите модели за представяне на информация към новата визуална онлайн култура.
Ключови думи: онлайн комуникация, социални мрежи, визуална възприемчивост, средства за масова информация
Annotation: Over the last decade, the online space has become an aggregator of visual content that presents socio cultural meanings, vision and understanding through real-time communication styles through rehearsals and videos. Nowadays, it is possible to analyze colossal amounts of information available on the Internet, diverse in content, with unique visualization only through their specific ways of self-presentation. With the development of social networks, visual practices replace even conversations, and these practices fix polyphony, polystylistism, and the fragmented nature of modernity, while at the same time expressing collective and individual needs. The content of visual users has acquired a new status, which from a means of presenting and documenting events has become a means of pure communication, through which information is shortened and simplified, and interaction is built in accordance with social expectations and norms. In general, the work aims to show the ongoing cultural transformations associated with the transition from the old models of presenting information to the new visual online culture.
Key words: Online communication, social networks, visual receptivity, mass media
Представяне
Парадигмата на съвременната култура е свързана не само с количествен растеж на нови образи, но и с нейните фундаментални промени, т.е. глобалната трансформация на културния дискурс от текстово към визуално. Развитието на социалните медии оформи ново поле на визуалност: разшири сферата на видимите и модифицирани практики на виждане и определи, че визуалните образи са се превърнали в основен невербален език на комуникация. Съвременните визуални образи, превърнали се в човешко обкръжение, проблематизират ситуацията, свързана с преразглеждане на методи и подходи, които хуманитарните науки в края на ХХ век използват за анализ и обяснение на феномена на визуалното в онлайн културата. Настъпилите промени премахнаха въпроса за уникалността на образите като естетически обект и фиксираха нов фокус на изучаване на визуалното, което се вижда в конфликт между редовна статичност на възприемане на визуалното и безкраен поток от мрежови изображения, поставени в интерактивен контекст, натоварен с ярки емоционални реакции и имащ тяхната свобода на действие.
Визуални средства за комуникация във виртуалното пространство
Могат да се подчертаят няколко предпоставки, поради които визуалното съдържание преобладава в социалните мрежи пред други видове. Първо се създават повече контакти и се разпространява информация. Това довежда до преход от писане, което са блоговете, към кураторство, което се упражнява с помощта на кратък статус- снимки, харесвания, цвят и големи букви например. Потребителите на социални мрежи консумират съдържанието в режим „влизане и излизане, без да четат всичко, което е публикувано“, тъй като преглеждат информация от мобилните устройства[1]. Големият информационен шум в дигиталната среда намалява вниманието на потребителите и това в резултат води до бърз скрининг на дадените страници – така наречената „икономия на внимание“. Масата на потребителите невинаги се интересува от съдържанието на събитие, но винаги се привлича от визуализацията му и именно това прави „воайорски“ поглед, който привлича очите към различни форми и цветове. Така че съдържанието на Facebook задължително включва визуализирани данни – снимки, видеоклипове, графики – чиито ярки цветове и провокиращ характер привличат вниманието на потребителите. Докато даден потребител вижда някакъв тийзър във Facebook, често той е разочарован от крайния продукт заради това, че информацията в него е направена за привличане на вниманието и така може да се стигне до цифров „детокс“.
Масовият интерес към сложни, общопризнати интернет медии сочи не само към колективното искане за опростяване, но и към умора от сложността на света, свръхпроизводството на информация и множеството разнородни контакти. Дори такъв незначителен факт като празничните поздравления, изпратени до „близки и приятели“, предполага само размяна на дигитални картички, тъй като поздравителната картичка като притежател на текстова информация се прави от готови визуални изображения. Размишлявайки над значението на съвременната култура, Александър Генис заявява, че „нашата епоха е лишена от дълбочина, защото всичко, което наистина има значение, се случва в сферата на очевидното, а именно в излезлия на повърхността свят, всичко е извън[2]“. С други думи, обичайната комуникация в мрежа се характеризира с „прости“ форми на комуникация, които не изискват допълнително „семантично“ участие. Освен това визуалните образи изглеждат много по-устойчиви форми на интерпретация от текстовите.
Популярността на визуалното съдържание е свързана с развитието на разнообразни софтуери за обработка на изображения, които са лесни за използване и които не зависят да бъдат управлявани от потребителите със специални умения. Именно тези програми, благодарение на които предаването на видео и фотографски материали е станало публично достъпно и позволяват да се визуализира всяка история. Нещо повече, наличието на цифрови и уеб камери дава възможност да се възпроизвеждат образите на всеки желаещ потребител в уеб пространство- практика, която днес наричаме правене на селфита. В днешно време всеки е станал „най-големия фен на себе си, лични папараци[3]“, което прави социалните мрежи по-демократични и еманципирани. Известният лозунг на YouTube „Излъчвайте себе си“ е демократичен по своята същност и се актуализира като социален проект, достъпен за всички, тъй като всеки потребител с достъп до цифрови технологии, може да постави своя снимка без определен подбор, цензура или одобрение.
Социалните медии използват визуалност, за да прехвърлят информация, която замества други канали на сетивно възприятие, като докосване, мирис и вкус. Пам Рутлег, американският медиен психолог в своите изследвания на технологиите за проучване на влиянието на социалните медии върху индивидуалното и груповото поведение, стигна до заключението, че именно визуалната комуникация довежда информацията до обществеността по-бързо и привлича вниманието на потребителите по-активно от текстовите материали, особено ако е анимирана и динамична. Тя смята, че спецификата на нашия мозък е такава, че визуалната информация се обработва с по-висока скорост и осигурява по-активно участие на потребителите в комуникацията за оценка и обсъждане на визуални съобщения[4]. Маклуън твърди, че такова възприятие надхвърля реалността на мрежата, може да се разглежда като неизбежен процес на социални трансформации, тъй като „делът на сетивата се променя, когато една от тях или телесна, или умствена функция приема определена технологична форма[5]“.
„Визуален“ или „образен“, спрямо терминологията на Лиотар[6] е непосредствен, чувствен, способен да въздейства, да привлича вниманието, да очарова и впечатлява. Тези ефекти на визуалните образи незабавно задоволяват желанията на човека, свързани с чувство на гордост, притежание, социален престиж, търсене на одобрение и статус. Те дават възможност да се наслаждавате на въображаеми отношения с това, което липсва или принципно е недостъпно. Следователно визуалната комуникация е по-способна от вербалната да повлияе на свободни и променящи се желания на потребителя, да го превърне в зрител, който запълва празнината между реалното и виртуалното като средство за самоидентификация. Широкото използване на записващи устройства, както и мрежовият характер на сървърите, чрез които се разпространяват снимки и видеа, доведоха до масово запълване от фото и видео блогове в социалните мрежи. Съдържанието на потребителите е придобило нов статус: от средство за представяне, то се е превърнало в средство за комуникация. Днес типичните потребители на уеб пространството, ползващи ресурсите на мрежата, имат възможност да мигрират от локално към глобално ниво на комуникация, всеки да има свое лично мнение, способни да повлияят на възгледите и техниките за наблюдение на виртуалната общност. Индикаторът за успеха на съдържанието е броят преглеждания, благоприятни коментари, харесвания и рейтинг в търсачките, които не само възпроизвеждат, но и подчертават функционалната структура на традиционните медии, изтривайки границата между вярно и невярно, оригинално и фалшиво.
Хостингът на видео и снимки определя топ проектите на най-добрите потребители и най-незабележимите до вчера хора се превръщат в звезди на YouTube и Instagram, а ежедневието им се представя пред целия свят под формата на влогове: „Аз съм в ресторант“, „Аз съм на морето“и т.н. Както правилно отбелязва Л. Манович, социалните мрежи се превърнаха в „нашия визуален прозорец към реалността[7]“, а в момента милиони потребители правят снимки, позират и избират филтри, демонстриращи тяхната версия на ежедневието. Следователно интимните и скрити преди това аспекти от ежедневието на човешкия живот сега се показват и са достъпни за другите. Такова съдържание не изисква никакъв текст; достатъчно е да публикувате снимка или видеоклип, за да могат другите потребители на мрежата да получат необходимата информация. Днес не случайно селфи, публикувано в Instagram, се нарича „визуален дневник“, подобен на конвенционален семеен албум. Но има една голяма разлика: в социалните мрежи всяко събитие става медийно.
Резултатът е фрагментираният дневен ред, когато частното има предимство пред общественото, като по този начин изтласква належащите социални проблеми от сферата на мрежовото съществуване. Както пише Бауман, съвременният живот в света, както онлайн, така и офлайн, се е превърнал в индивидуализирани и приватизирани версии на събития, състоящи се от „безкрайна сага от дейности и ние и мислите ни за себе си сме в центъра му[8]”. Масовият характер на разпространението на съдържание винаги предполага опростено съдържание и технология. Параметрите на мрежата не само повлияват на естеството на изображението, но и определят самия формат на снимка или видео в мрежата. Независимо от разнообразието от начини за фиксиране на ежедневния опит и визуалните представи в социалните мрежи, придобиват определена норма, която до голяма степен се определя от техническите възможности на това къде тя се визуализира, например малкия размер на екрана на мобилния телефон. Ето защо, за да привлече вниманието на други потребители, картината трябва да е богата на цвят, без излишни детайли. В същото време форматът на визуалните съобщения се определя въз основа на социално желани образи и социално одобрено поведение. На потребителите се предлага конструираният, т.е. идеализиран образ на реалността, който определя нормата за това как виждаме нещата. С други думи, потребителите поставят онлайн идеализиран образ на ежедневието и реалността си, така го трансформират според очакванията и социално приетите формати на поведение.
Както виждаме, нормативността на визуалното се определя както от техническите средства за излъчване, така и от „структурата на желанията“ на потребителите, целяща да направи снимките им популярни. И тяхната популярност зависи от това колко приятели, участващи в комуникацията, ще харесат картината. Тази ситуация може да се интерпретира през идеите на Бенямин, който смята, че технологичните средства ни свързват толкова много, че не сме в състояние да се идентифицираме като отделни съзерцатели, като по този начин формират някаква възприемаща общност, под формата на колективното възприятие[9]. Ето защо крайните оценки до голяма степен определят какво и как потребителят ще публикува. Благодарение на отчитането на мненията на другия, потребителят се идентифицира и представя ежедневния си опит, в който няма разстояние между лични интереси и работа, или различни епизоди от личната му история.
Ерозия на конвенционалните граници на личното[10]: ежедневните човешки практики на консумация като хранене и пазар, които преди са били нищо повече от ежедневието на всеки човек на земята, сега са легитимирани, стават обекти на интерес сами по себе си, демонстриращи нашата социална същност. Така например многобройни снимки на ястия, показани в Instagram, се дават и макар да имат преходна, но все пак универсална стойност от повечето приятели, които дават харесвания и коментари. Всекидневието, насочено към „погледа на другия“, се проектира и конструира от интересите на другия. Ето защо е важно не просто да поставите лична снимка или портрет като селфи, а да създадете образа на „нормален мъж или жена“, „пътешественик“ или „добър приятел“. Всичко това говори за факта, че изложените визуални материали се превръщат в инструменти за самообективиране, на съвременния човек. С други думи, потребителите изграждат визуални обекти от своя живот и от себе си, които могат да бъдат успешно рекламирани и продавани на медийния пазар. В развитието на социалните мрежи видео чатовете се превърнаха в нова потребителска платформа или според Болтански „мрежов свят на новия дух на капитализма“, който прониква в частните, ежедневни практики на човешкото съществуване[11]. Например от създаването си видео хостингът в YouTube се превърна от елитарния канал, който се използваше за публикуване на уникално съдържание в целево място за реклама, където потребителите предпочитат да гледат масово и развлекателно ориентирано визуално съдържание. Такива изследователи като Хадзопулу са на мнение, че YouTube се е превърнал в основен начин за популяризиране на себе си, услуги или продукти. Освен това популярните автори с лични канали в YouTube получават парична награда за пускане на реклами, платени абонаменти или рецензии[12].
Като завършек може да се каже, че активността на хората днес в социалните мрежи, съществуващи в режим на реално време e минимализирана до ниво на визуална възприемчивост.Днес ситуацията налага вниманието на потребителите да се намали на минимална степен от което се засяга до-голяма степен цялостното преживяване и така то става предимно визуално и придобива нов статут: превърнало се от средство за представяне в средство на комуникацията.Докато обменят изображения, потребителите изграждат съвместно житейски свят, в който всеки елемент от нашия опит, ежедневието, заслужава да бъде публикуван. Когато бъде видяно от другите, опитът на потребителя става социално личен и освен това нормативно зададен и конструиран. По този начин визуалните практики оформят нова комбинация от публично и частно в ежедневието, което съществува в момента на реалното време на човека.
[1]Kaul, V. New Media, Part I: Redefining journalism. В:Computers in entertainment [Online], 2019.[Прегледан 13.08.2021].Достъпно от https://cie.acm.org/articles/new-media-redefining-journalism/
[2]Genis, A. Meeting with journalist and writer Alexander Genis. В:Forum Daily[Online] n.d. [Прегледан 13.08.2021]. Достъпно от https://www.forumdaily.com/en/event/vstrecha-s-zhurnalistom-i-pisatelem-aleksandrom-genisom/
[3]Eler, А. TheoryoftheSelfie. В: Hyperallergic[Online]. 20 ноември 2013.[Прегледан 13.08.2021]. Достъпно от https://hyperallergic.com/94461/theory-of-the-selfie/
[4]Rutledge, P. Q&A With: Pam Rutledge, Media Psychologist [Online]n.d. В:Online Psychology Degrees.[Прегледан 13.08.2021]. Достъпно от https://www.onlinepsychologydegrees.com/interview/pam-rutledge/
[5]McLuhan, M. The Gutenberg Galaxy: The Making of Typographic Man.Toronto: University of Toronto Press, 2017, pp. 63-89.
[6]Lyotard, J. JeanFrançoisLyotard. В: Stanford Encyclopedia of Philosophy [Online]. 21 септември 2018.[Прегледан 13.08.2021]. Достъпно от https://plato.stanford.edu/entries/lyotard/
[7]Маничов, Л. ИНСТАГРАМ – ЭТО ОКНО В МЫСЛИ И ВООБРАЖЕНИЕ ЧЕЛОВЕКА.В: Media Profi[Online]. 13 юни 2016, 21:52. [Прегледан на 13.08.2021]. Достъпно отhttps://mediaprofi.org/community/interview/item/2492-lev_manovich_instargam
[8]Aidnik, M. ;Jacobsen, M.H. The U-turn of utopia – Utopia, socialism and modernity in Zygmunt Bauman’s social thought. In:Irish Journal of Sociology [Online] Vol. 27, N1.pp. 23-24.[Прегледан 13.08.2021].Достъпно от https://journals.sagepub.com/doi/10.1177/0791603519825827?icid=int.sj-abstract.citing-articles.3&
[9]Benjamin, W. The Work of Art in the Age of Mechanical Reproduction. In: Benjamin, W. and Arendt. H., Illuminations, NY: Schocken Books, 1969, pp. 13-14.
[10]Nguyen, L. And Barbour, K. Selfies as expressively authentic identity performance. In: First Monday 6 November 2017, Vol22, N11 [online]. [Прегледан 13.08.2021]. Достъпно от https://firstmonday.org/ojs/index.php/fm/article/view/7745/6561
[11]Budgen, S. A New Spirit of ‘Capitalism’: review of Boltansky, L. and Chiapell, E. Le Nouvel esprit du capitalisme. In: New Left Review Jan/Feb 2000 Vol1 [Online]. [Прегледан 13.08.2021]. Достъпно от https://newleftreview.org/issues/ii1/articles/sebastian-budgen-a-new-spirit-of-capitalism
[12] Chatzopoulou G., Sheng, C. and Faloutsos, M. A First Step Towards Understanding Popularity in YouTube. In: 2010 INFOCOM IEEE Conference on Computer Communications Workshops, IEEE 2010, p. 4.[Прегледан 13.08.2021].Достъпно отhttps://citeseerx.ist.psu.edu/viewdoc/download?doi=10.1.1.190.3467&rep=rep1&type=pdf
Comments
0 comments
