Брой 3
Мария Петьова Юрукова, Докторант в Катедра „Европеистика“, СУ „Св. Климент Охридски“
Абстракт: През декември 2020 г. ЕК направи две предложения за надграждане на правилата, регулиращи цифровите услуги в ЕС: Законодателния акт за цифровите услуги (DSA) и Законодателния акт за цифровите пазари (DMA). Законодателният пакет ще бъде един от стълбовете на политиката на ЕС за борба с дезинформацията наред с Кодекса за поведение, който е инструментът за саморегулация, прилаган в ЕС от 2018 г., и който се очаква да бъде доразвит до края на 2021 г. Настоящият доклад цели чрез анализ на известните институционални и експертни оценки да разгледа перспективите пред DSA, да противодейства на дезинформацията онлайн. Научноизследователските задачи, които си поставя текста, са: първо- да представи DSA и категориите доставчици на услуги, които той разграничава; второ- да акцентира върху аспектите от DSA, които засягат дезинформацията и трето- да систематизира дискурсите по отношение на възможностите и рисковете пред DSA и търсенето на баланс между борбата с дезинформацията и зачитането на свободата на изразяване.
Ключови думи: Дезинформация, Законодателен акт за цифровите услуги, регулация, ЕС
Abstract: The European Commission in December 2020 proposed two legislative initiatives to upgrade the rules governing digital services in the EU: the Digital Services Act (DSA) and the Digital Markets Act (DMA). The regulation will be one of the pillars to the EU counter-disinformation policy alongside the self-regulatory instrument Code of Practice on disinformation, which is expected to be further developed and strengthened by the end of 2021. This paper aims to look at the perspectives for the DSA to counteract disinformation online by analysing existing institutional and expert assessments. The research tasks are: first, to present the DSA and the classifications of service providers that the act distinguishes; secondly, to focus on the aspects of the DSA concerning disinformation and thirdly, to systematize the discourses on the opportunities and risks that DSA is facing and on the search for a appropriate balance between combating misinformation and respect for freedom of expression.
Key words: Disinformation, DSA, regulation, EU
Въведение
Нарастващото значение на дезинформацията и негативните ефекти от нея в хода на обществените дискусии и за развитието на дебатите по ключови проблеми за европейските общества се оказа симптом на нуждата от преформулиране на правата и задълженията на всички заинтересовани страни в цифрова среда, така че да може гражданите на Съюза да имат достъп до качествена информация.
Директивата за електронна търговия към момента е в основата на правната рамка на ЕС за регулиране на цифровите услуги. Сред научната общност има консенсус, че тя е вече остаряла за процесите и динамиката в интернет среда и има нужда от подобрение, включително с цел законодателството да може да отговори на нуждите на съвременното обществото,което е изключително повлияно от социалните медии[1] и ефектите, възможностите и заплахите, които отключва доминацията им в рамките на онлайн информационната екосистема.
Във връзка с дезинформацията, въпреки че Кодексът за поведение като инструмент на саморегулацията отчита напредък и получава позитивни оценки, то той се оказва недостатъчен и показателен за липсата на ефективно прилагане от страна на някои от подписалите го. Той е критикуван, че дава твърде много свобода и власт на технологичните компании и платформите върху съдържанието[2]. В следствие на тази оценка в Плана за действие за европейската демокрация[3]ЕК обявява, че Съюзът променя подхода си от саморегулация към модел на корегулация.
С предложението от 15 декември 2020 на ЕК за регламент на ЕП и на Съвета относно единния пазар и цифровите услуги (Законодателния акт за цифровите услуги или съкратено от английски език –DSA) и за изменение на Директивата за електронна търговия[4] и с предложението от същата дата относно достъпни и справедливи пазари в цифровия сектор (Законодателен акт за цифровите пазари или съкратено от английски език – DMA) се цели да се въведат всеобхватни правила, приложими за всички услуги на информационното общество.
Настоящият текст цели чрез анализ на публичните институционални и експертни оценки към момента да отговори на въпроса какви са основните възможности и рискове пред законодателния пакет на DSA в частност по отношение на противодействието на дезинформацията онлайн в ЕС. Основните научноизследователски задачи, които текстът си поставя, са: първо, да представи проекта на DSA и категориите доставчици на услуги, които той разграничава; второ, да акцентира върху аспектите от проекта на DSA, които в по-голяма степен засягат дезинформацията и трето, да систематизира дискурсите по отношение възможностите и рисковете, които приемането на DSA крие.[5]
Законодателният акт за цифровите услуги (DSA) накратко
Законодателният акт за цифровите услуги определя подробна регулаторна рамка за защита на правата на потребителите онлайн, а Законодателният акт за цифровите пазари въвежда нови правила, за да направи европейския цифров пазар по-конкурентоспособен.
Законодателните предложения имат две основни цели. Първо, „да се създаде по-безопасно цифрово пространство, в което да бъдат защитени основните права на всички потребители на цифрови услуги“. Второ, „да се създадат равни условия за насърчаване на иновациите, растежа и конкурентоспособността както на единния европейски пазар, така и в световен мащаб“[6].
Предложеният регламент въвежда хоризонтална рамка за всички категории съдържание, продукти, услуги и дейности във връзка с посредническите услуги. Нещо повече ЕК обявява, че тези две предложения са в основата на „амбициозна реформа на цифровото пространство“ в ЕС[7]. Процесът за приемане на тези законодателни решения е в ход и окончателният им вариант не е константа, а напротив – се развива. Тези предложения могат да бъдат огромна стъпка напред в рамката за регулиране на технологичните компании и цифровото пространство не само в ЕС, но и в световен мащаб[8].
Диференциация на доставчиците на услуги и различни задължения
Към момента правилата за отговорност се прилагат за всички услуги на информационното общество, независимо от техния пазарен статус или пазарна мощ. Според новото предложение всички доставчици на услуги трябва да спазват някои общи правила, но то не установява идентични задължения за всички посредници, а напротив- разделя ги на различни категории, като по-мощните и големи платформи имат повече задължения, а ЕК определя големината им на база на нивото на редакционен контрол и пазарна мощ[9].
Така DSA прави разлика между различните класификации на доставчиците на услуги, като ги разделя в четири групи: доставчици на посреднически услуги (доставчици на интернет достъп, регистратори на имена на домейни); доставчици на хостинг услуги (облачни и уеб хостинг услуги); онлайн платформи (магазини за приложения и платформи за социални медии) и много големи онлайн платформи (платформи, достигащи повече от 10% от 450 милиона европейски потребители месечно).
Някои разпоредби на DSA важат за всички доставчици. Например, всички доставчици имат нови задължения за прозрачно докладване на премахването и блокирането на информация, считана за незаконно съдържание или за противоречаща на общите условия на доставчиците; трябва да създадат „единно звено за контакт“ (на англ. “single point of contact” или SPoC) в ЕС и да определят законен представител в Съюза за такива, които оперират на него, но нямат седалище в държава членка на ЕС.
В допълнение доставчиците на хостинг услуги трябва да предоставят прозрачни правила, свързани с механизмите за уведомяване и сваляне, и да разкриват причините, които са в основата на решенията за деактивиране на достъпа до незаконно съдържание, като тази информация трябва да бъде предоставена в база данни, контролирана от Комисията. Онлайн платформите и много големите онлайн платформи се подчиняват на режима на „доверения сигнализатор“ (на англ. “trusted flagger”), при който сигнализаторите уведомяват платформите за незаконно съдържание и те, от своя страна, трябва да действат по този въпрос „приоритетно и без забавяне“. Това формализира процедурите за „известяване и сваляне“ (на англ. „Notice and Takedown“ или NTD) в обвързващо законодателство на ЕС[10]. DSA изисква големите платформи да изградят мрежа от доверени сигнализатори, за да бъде този процес част от вътрешна система за жалби. По-големите платформи също имат и специфични задължения да проверяват самоличността на рекламодателите и да разкриват подходяща информация, свързана с процедурите при персонализираните реклами и т.нар. микротаргетиране[11]. Много големите онлайн платформи се задължават да извършват оценка на системните рискове, породени от или свързани с функционирането и използването на техните услуги (член 26 в предложението към момента), и да предприемат адекватни и ефективни мерки за ограничаване на въпросните рискове (член 27). Те също така трябва да се подлагат на външни и независими одити (член 28).
Законодателния акт за цифровите услуги и дезинформацията
В тази част от текста е важно да се отбележи, че DSA не е и не претендира да бъде законодателен акт, чиято основна или единствена цел е противодействието на дезинформацията[12]. Въпреки че основната цел на проекта на DSA е да се гарантира правилното функциониране на вътрешния пазар, по-специално във връзка с предоставянето на трансгранични цифрови или т.нар. посреднически услуги[13], то за целите на настоящия доклад ще се спрем по-подробно на тeзи предложения от DSA, които касаят в по-голяма степен противодействието на дезинформацията онлайн.
Според ЕК Законодателният акт за цифровите услуги ще противодейства на дезинформацията с подход, които се основава на четири елемента.
Първо, използване на съвместен регулаторен подход, наричан още корегулация или двойна предпазна мрежа[14], който включва всички заинтересованите страни при определянето на критериите и проектирането на решенията, в опит да се позволи гъвкавостта, необходима за справяне с рисковете в бързо развиваща се цифрова среда. Съвместният регулаторен подход на ЕС се основава, от една страна, на саморегулация, въведена през 2018 г. чрез Кодекса за поведение във връзка с дезинформацията и от друга, на предложението за регламент –DSA.
Второ, справяне с незаконното съдържание и системните рискове особено по отношение на много големите онлайн платформи, тоест тези, достигащи до около 45 милиона европейци.
Трето, овластяването на потребителите по отношение на рекламите, които достигат до тях, тъй като самите потребители в един момент се превръщат в усилватели за разпространението на дезинформацията.
Четвърто, създаване на обвързващи задължения за управления на риска за онлайн платформите. Тук ЕК предвижда изискване независим механизъм за надзор и обществен контрол, представляващ ежегодни одити, задължително разкриване на данни от платформи, и контрол на Координатора за цифрови услуги- независим орган, който да се назначава от държавите членки на ЕС и възможност за налагане на големи глоби (до 6% от световния оборот на платформите). Съгласно проекта на DSA, координаторите на цифровите услуги ще формират Европейския съвет за цифрови услуги, който трябва да осигури последователно прилагане на ниво ЕС.
Избраната стратегия от ЕК обаче предполага и много рискове, които експертите и учените изтъкват. Подходът на предложението за регулация относно единния пазар и цифровите услуги залага в основата си да принуди технологичните компании да премахват незабавно „незаконно съдържание“, след като то бъде идентифицирано или сигнализирано за тях, или да бъдат сериозно глобявани. И въпреки, че DSA не е насочен специално и единствено към дезинформацията, е важно да се отбележи, че Законодателният акт за цифровите услуги, който е основният обект на анализ на настоящия доклад, и Насоките за подсилване на Кодекса се допълват и следва да се гледат заедно, защото са контекстуално свързани. ЕК обсъди ограниченията на DSA, отбелязвайки, че регламентът „няма изрично да адресира някои от много специфичните предизвикателства, свързани с дезинформацията“, като по-специализирани промени ще бъдат в обхвата за актуализираните Кодекси за практика за дезинформация[15]. Укрепването на Кодекса предлага ранна възможност на заинтересованите страни да разработят подходящи мерки с оглед приемането на предложения DSA.Именно затова законодателното предложението следва да бъде разглеждано в контексти на последяващото Съобщение на ЕК от 26 май 2021 относно Насоки за подсилване на Кодекса[16]. Реално законодателните предложения стъпват на досегашния опит на ЕС, като от една страна, по отношение на санкционирането ползват модела на GDPR, а по отношение на регулиране предимно на големите платформи – този установен по линия на терористично съдържание[17].
Актуални дискусии
И по отношение на подходите за противодействие на борбата с дезинформация, и по отношение на рамката за регулиране на цифровите услуги в ЕС има сериозен дебат сред изследователите и експертите. От една страна, предмет на дискусия е моделът, който досега ЕС прилагаше за намаляване на дезинформацията и нейните негативни ефекти, а именно саморегулацията и перспективите пред въвеждането на регулация, каквато DSA всъщност представлява. В този смисъл, двойната предпазна мрежа и дали тя предоставя в достатъчна степен защита за гражданите, продължава да е във фокуса на дебата. От друга страна, самото предложение за DSA, съдържанието на разпоредбите му, задълженията и отговорностите, които той включва или съответно не включва в текстовете си, са също предмет на дискусии и изследвания.
В тази част от текста е направен опит да се систематизират основните полемики по отношение на рисковете и възможностите пред DSA, които предложението, превърна във важна тема от дневния ред на Съюза по отношение както на дезинформацията, така и на регулирането на цифровите услуги в рамките на единния европейски пазар.
Отговорност на платформите
Една от основните теми в актуалния дебат по темата е, че въпреки амбициозните си цели, DSA остава в рамките на парадигмата, изготвена преди двадесет години в Директивата за електронната търговия, която се основава на принципа, че онлайн платформите са освободени от отговорност за съдържанието, предоставено от трети страни и хоствано от тях. ЕК твърди, че дезинформацията ще бъде ограничена, в следствие на предвиждането на по-голяма отговорност на платформите от досега. Като изключим определени специфични задължения за надлежна проверка и контрол от това широко освобождаване от отговорност, DSA все пак поема риска да пренебрегне важна част от сложните процеси, които позволяват разпространението на дезинформация в цифровото пространство и не предприема по-категорични предпазни мерки[18].
Премахване на съдържание
Законодателният пакет предвижда правила за отстраняване на онлайн незаконни стоки, услуги или съдържание. Този подход крие огромни рискове, защото може да доведе и до прекомерно овластяване на платформите, като им вменява отговорността да решават, и то по непрозрачен начин към момента, кое съдържание е законно и кое не. По отношение на теми, които са доста добре дефинирани- като детска порнография, материали, свързани с тероризма, подбуждане към насилие, клевета или реч на омразата, рисковете са значително по-малки, въпреки че отново може в частни случаи да доведе до сблъсък между свободно изразяване и сваляне на незаконно съдържание, но по отношение на дезинформацията това е много деликатен въпрос, защото в много случаи тя не е незаконна. Голямата опасност в този подход е, че ЕС би позволил на платформите да са тези, които цензурират дезинформацията според техни критерии.
Друг риск е, че премахването на дезинформацията не води до заличаване на негативните последствия до които тя води и в този смисъл получаването на качествено и проверено съдържание и увеличаването на медийната грамотност на потребителите на социалните медии са много по-устойчиви механизми за противодействие с дезинформацията, макар да са значително по-дългосрочни решения. Нещо повече- Кристин Черняк, технически ръководител на екипа на Световната здравна организация за борба с инфодемията, свързана с Ковид-19 посочва, че свалянето на съдържание може да има обратния ефект и допълнително да доведе до поляризация в обществото[19], която от своя страна води до по-голяма склонност да се вярва на фалшиво съдържание или конспиративни теории[20].
Незаконно срещу вредно съдържание
Ключов въпрос е дали вредното, но законосъобразно съдържание трябва да продължи да избягва регулирането само защото не е незаконно само по себе си. Саморегулацията не успява да се справи с критични въпроси като противодействието на вредното, но законно съдържание и DSA е подобрение в това отношение, въпреки че продължава да има недостатъци в тази развиваща се рамка за борба с дезинформацията.
Темата за противодействието не само на незаконно, но и на вредно съдържание е засегната в DSA. Доверените сигнализатори уведомяват платформите за съдържание, което е незаконно. Механизмите за докладване, процедурите за уведомяване и сваляне са насочени към незаконно съдържание. Въпреки че задълженията за оценка на риска за много големите онлайн платформи не са строго ограничени до незаконно съдържание, то обхватът на системните рискове е широко дефиниран, което подсилва тревогите около това как решенията за модериране на съдържанието могат да повлияят неблагоприятно на цифровата реч[21]. Настоящите предложения в DSA предоставят възможност за надзор не само на незаконно съдържание, но и на съдържание, което представлява рискове за „обществените интереси“ и „основни права“[22].
Това е изключително важно, защото за разлика от например детската порнография и нарушаването на авторски права, дезинформацията често не е незаконна сама по себе си, и по тази линия тя е по-скоро в обхвата на т.нар. меко право в рамките на ЕС. Обаче не трябва да се пренебрегва и фактът, че някои форми на дезинформация са незаконни. Някои аспекти например на дискриминационната и расистка дезинформация може да противоречат както на националното законодателство, така и на правото на ЕС. Важно е да се отбележи, че съгласно европейското право за правата на човека, проверката на правните намеси в свободата на словото не се фокусира само върху това дали съдържанието е било законно или незаконно. Както се вижда в съдебна практика и в ЕС, и по света, правните намеси с вредно съдържание често са обвързвани и с легитимната демократична цел на ограниченията, правната точност на санкциите и пропорционалността на действията. Само защото съдържанието може да не е строго незаконно, не изключва каквато и да е степен на обвързващ регулаторен контрол[23].
В търсене на баланс между противодействието на дезинформацията и ограничаването на свободата на изразяване
В някои изследвания са изразени опасения, че регулирането няма да постигне значими резултати за противодействие на дезинформацията и че налагането на законодателни решения може да се превърне в цензура онлайн[24] и да доведе до намеса в съдържанието. Включително е важно да се напомня, че предприемането на законодателни мерки без яснота за целения краен резултат могат да доведат до допълнителни изкривявания в медийната екосистема и да нанесат щети в процеса на установяване на европейски подход за борба с дезинформация. В някои държави, въвели законодателство за дезинформацията, виждаме, че то се използва не за официално обявените му цели, като например в Унгария, а в Германия и Франция продължават дебатите за ефективността на предприетите по темата закони.
Регулирането не може да бъде достатъчно ефективно за противодействие на неблагоприятните последици от фалшивите новини, без в известна степен да се наложи ограничение на свободата на изразяване. Следователно трябва да се постигне подходящ баланс между борбата с дезинформацията и зачитането на свободата на изразяване[25] и това е основна тема на дискусии и загриженост сред експертите и изследователите.
Съответно, основното опасение е, че режимите за „известяване и сваляне“ позволяват на платформите косвено да регулират изразяването. В тази връзка липсата на правен надзор, поради законния характер на част от дезинформацията, не гарантира непременно спазването на основните права. Предвид продължаващите недостатъци в настоящата правна рамка, които остават недостатъчно добре отразени в DSA, дългогодишните въпроси около компромиса между законодателството за дезинформация и свободата на изразяване засега продължават да остават без отговор[26].
Ефективност и степени на прилагането в отделните държави членки на ЕС
Сериозни опасения има и по отношение на ефективността и степента на прилагане на DSA и като цяло на двойната предпазна мрежа в отделните държави на ЕС, като това зависи включително и от националите законодатели и регулатори[27]. Освен рискът от ограничено прилагане на DSA в държавите, не трябва да се забравя и опасността от свръхприлагане (премахване на съдържание с цел презастраховане при налагане на санкции), което може да засегнe правото на свободно изразяване както на потребителите, така и на платформите[28].
Управление и самооценка на системните рискове
Предложението дава възможност прилагането на Кодекса да бъде включено като част от управлението на системния риск, което би могло да създаде място за стабилен надзор върху начина, по който се прилагат мерките за борба с дезинформацията[29].
Въпреки че в проектния член 35 от предложението за DSA се изисква всички онлайн платформи да издават кодекси за поведение, които да предоставят информация за начина, по който платформите ще се справят със системите рискове, то DSA не хвърля много светлина относно това, което всъщност се изисква от платформите, за да се смекчат рисковете, произтичащи от дезинформацията. Принципите за модериране на съдържанието, отговорен алгоритмичен дизайн и демонетизация на уебсайтове, използващи дезинформация с цел привличане на рекламни приходи, са важни области, в които да се следи дали технологичните компании не са водещи при взимането на решенията и дали да се осигури стабилна правна основа за независим надзор на тяхната политика.
Прозрачност по отношение на рекламата и алгоритмите
Изключително важно за дезинформацията е предложението (към момента чл. 24) от Законодателния акт за цифровите услуги, което е свързано с прозрачността на рекламата, включително по отношение на онлайн рекламата и алгоритмите, по които работи. В него се предвижда онлайн платформите да гарантират на всеки отделен потребител, че той е в достатъчна степен информиран за съдържанието, което достига до него по три направления: първо, че вижда реклама; второ, от кого е рекламата и трето, на база на какви параметри тази информация достига до него. Това задължение има за цел да овласти отделните граждани, като им даде нужното сами да могат да преценят какъв е контекста по отношение на рекламата, която достига до тях.
В предложения в момента формат DSA въвежда изисквания за прозрачност на политическата реклама, което безспорно е напредък, но като че ли проблематично остава разбирането, че политическите реклами и дезинформацията имат взаимозаменяема връзка. Европейските кампании за дезинформация често идват от самите потребители и фалшиви новинарски сайтове[30], а не само по линия на политическата реклама. Дезинформацията е много по-сложен и комплексен проблем и съсредоточаването в политическата реклама крие допълнителни рискове. Освен че това е само част от проблема, следва да се вземе предвид и фактът, че в държавите от ЕС се прилага различно национално законодателство за политическата реклама[31] и това допълнително ще затрудни сходното прилагане на акта. Все пак категорично в DSA се наблюдава положителната тенденция на изместване на фокуса от по-тясната категория „политическата реклама“ към по-широката, а именно „платено“ съдържание[32], което е изключително важен аспект по линия на борбата с дезинформацията.
Дебатите по всички тези теми, продължават да не водят до еднозначен отговор, но със сигурност предложеният законодателен пакет има важна роля за повишаването на обществения интерес по темите и нарастване на значението на подобри дискусии както сред научните и експертни среди, така и сред гражданите.
Заключение
Готвените промените в DSA и DMA целят да трансформират цифровото бъдеще на Европа, така че Съюзът да е конкурентен на световната сцена и да изгради своя медийна екосистема, пригодна за онлайн средата и съвременните реалности. DSA има потенциала да се превърне в новия „социален договор“между платформите и обществото в рамките на ЕС, който да послужи като модел и да зададе стандарт и за останалата част от света.
В допълнение, задълженията, които се предвиждат за платформите в DSA, имат за цел да ги направят много по-отговорни за основните права[33], въпреки че степента на отговорност на платформите остава с разбирането, прието от Директивата за електронна търговия, и в тази връзка продължава да е обект на дискусии- дали те не са твърде овластени още повече при липсата на отчетност и прозрачност, които демонстрират.Въпреки че към момента повечето от спорните точки остават без ясен отговор, то DSA представлява значителен напредък по въпроси, за които вече има по-скоро общо разбиране, като например гарантирането на повече прозрачност по отношение на рекламата и алгоритмите, управлението на системните рискове, диференцирането на различните видове доставчици на цифрови услуги и по-голямо ангажиране на държавите от ЕС.
На този етап остава нуждата от допълнителен дебат затова как да се съчетае регулирането на вредното, но законно съдържание, в чиято графа спада част от дезинформацията, с основните права на свобода на изразяване. Също така продължава да се търси подходящ отговор на въпроса дали премахването на съдържание или даването на контекст на доказано невярно съдържание е верният път.
В заключение,макар че дезинформацията не е единственият проблем, на който се търси отговор чрез предложения регламент, то комбинацията между Кодекса за поведение във връзка с дезинформацията и DSA въвежда подход на съвместно регулиране или т.нар. двойна предпазна мрежа, който се очаква да е много по-ефективен за противодействието на това явление в ЕС, отколкото прилагания досега модел на саморегулация. Предложението за DSA e в процес на обсъждане и DSA би могъл да е огромна стъпка напред в областта на регулирането на цифровото пространство, и в частност на платформите, но продължава да има много въпроси, чиито решения са комплексни, сложи и свързани с намиране на подходящите баланси.
[1]De Streel, Alexandre. Online intermediation platforms and fairness: An assessment of the recent commission proposal. [online]. [Viewed 30.10.2021]. Available from: http://dx.doi.org/10.2139/ssrn.3248723
[2]Огнянова, Нели. „Няма да има Министерство на истината в ЕС“: по следите на едно обещание (политика на ЕС към дезинформацията). В. Сборник с доклади „Дезинформацията: новите предизвикателства“, София: Университетско издателство СУ „Св. Климент Охридски”, 2021, с. 92-118.
[3]Еuropean commission.COM(2020) 790 final. On the European democracy action plan.
[4]Еuropean commission.COM(2020) 825 final. Proposal for a regulation of the European parliament and of the Council on a Single Market for Digital Services (Digital Services Act) and amending Directive 2000/31/EC.
[5]Навсякъде в текста референциите са към проекта, оповестен от ЕК през декември 2020 г.
[6]European commission, The Digital Services Act package. [online]. [Viewed 30.10.2021]. Available from: https://digital-strategy.ec.europa.eu/en/policies/digital-services-act-package
[7]Огнянова, Нели. DSA и DMA | Законодателен акт за цифровите услуги и Законодателен акт за цифровите пазари. В: nellyo.wordpress.com. Медийно право[онлайн].15 декември 2021. [Прегледан 30.10.2021]. Достъпно от: https://nellyo.wordpress.com/2020/12/15/dsa-2/
[8]Tambini, Damian. Media policy in 2021: As the EU takes on the tech giants, will the UK? In: London School of Economics.[online]. [Viewed 30.10.2021]. Available from: https://blogs.lse.ac.uk/medialse/2021/01/12/media-policy-in-2021-as-the-eu-takes-on-the-tech-giants-will-the-uk/
[9]Пак там.
[10]Подобни процедури вече действат в държава на ЕС, а именно в немския закон NetzDG.
[11]Shattock, Ethan. Self-regulation 2:0? A critical reflection of the European fight against disinformation.In: Harvard Kennedy School (HKS) Misinformation Review. [online]. [Viewed 30.10.2021]. Available from:https://misinforeview.hks.harvard.edu/article/self-regulation-20-a-critical-reflection-of-the-european-fight-against-disinformation/
[12]Pentney, K., McGonagle, T. From Risk to Reward? The DSA’s risk-based approach to disinformation In: Unravelling the Digital Services Act package’. In: M. Cappello (ed.), IRIS Special, Strasbourg: European Audiovisual Observatory, 2021. pp. 40-57
[13]Еuropean commission.COM(2020) 825 final. Proposal for a regulation of the European parliament and of the Council on a Single Market for Digital Services (Digital Services Act) and amending Directive 2000/31/EC.
[14]Огнянова, Нели. „Няма да има Министерство на истината в ЕС“: по следите на едно обещание (политика на ЕС към дезинформацията). В. Сборник с доклади „Дезинформацията: новите предизвикателства“, София: Университетско издателство СУ „Св. Климент Охридски”, 2021, с. 92-118.
[15]Shattock, Ethan. Self-regulation 2:0? A critical reflection of the European fight against disinformation.In: Harvard Kennedy School (HKS) Misinformation Review. [online]. [Viewed 30.10.2021]. Available from:https://misinforeview.hks.harvard.edu/article/self-regulation-20-a-critical-reflection-of-the-european-fight-against-disinformation/
[16]European commission. COM(2021) 262 final Guidance on Strengthening the Code of Practice on Disinformation.
[17]Юрукова, Мария. ЕС в процес на търсене на решения за справяне с дезинформацията онлайн – възможни подходи. В. Сборник с доклади „Дезинформацията: новите предизвикателства“, София: Университетско издателство СУ „Св. Климент Охридски”, 2021, с. 151-172.
[18]Cesarini, Paolo. The Digital Services Act: a Silver Bullet to Fight Disinformation?. In: Media Law [online]. [Viewed 30.10.2021]. Available from:https://www.medialaws.eu/verso-il-digital-services-act-the-digital-services-act-a-silver-bullet-to-fight-disinformation/
[19]Cunliffe-Jones, Peter. Europe’s latest export: A bad disinformation strategy. In: Politico. [online]. [Viewed 30.10.2021]. Available from: https://www.politico.eu/article/europe-bad-disinformation-strategy-digital-services-act-dsa/
[20]Ognyanova, Katherine, Network approaches to misinformation evaluation and correction. In:Networks, Knowledge Brokers, and the Public Policymaking Process, 2021. pp. 1–23
[21]Kuczerawy, Aleksandra. Fighting Online Disinformation: Did the EU Code of Practice Forget about Freedom of Expression? In: „Disinformation and Digital Media as a Challenge for Democracy” European Integration and Democracy Series, Vol. 6, eds. E. Kużelewska, G. Terzis, D. Trottier and D. Kloza, Intersentia, 2019
[22]Shattock, Ethan. Self-regulation 2:0? A critical reflection of the European fight against disinformation.In: Harvard Kennedy School (HKS) Misinformation Review. [online]. [Viewed 30.10.2021]. Available from:https://misinforeview.hks.harvard.edu/article/self-regulation-20-a-critical-reflection-of-the-european-fight-against-disinformation/
[23]Пак там
[24]Renda, Andrea. The legal framework to address “fake news”: possible policy actions at the EU level. CEPS, 2018
[25]Helm, R., Nasu, H. Regulatory responses to ‘fake news’ and freedom of expression: Normative and empirical evaluation. In: Human Rights Law Review, 2021. 21(2), pp. 302–328.
[26]Posetti J., Bontcheva K. Disinfodemic: Deciphering COVID-19 disinformation. In:UNESCO Policy Brief #2.2020
[27]Огнянова, Нели. „Няма да има Министерство на истината в ЕС“: по следите на едно обещание (политика на ЕС към дезинформацията). В. Сборник с доклади „Дезинформацията: новите предизвикателства“, София: Университетско издателство СУ „Св. Климент Охридски”, 2021, с. 92-118.
[28]Пак там
[29]Shattock, Ethan. Self-regulation 2:0? A critical reflection of the European fight against disinformation.In: Harvard Kennedy School (HKS) Misinformation Review. [online]. [Viewed 30.10.2021]. Available from:https://misinforeview.hks.harvard.edu/article/self-regulation-20-a-critical-reflection-of-the-european-fight-against-disinformation/
[30]Bennett, W. L.,Livingston, S. The disinformation order: Disruptive communication and the decline of democratic institutions. In: European Journal of Communication, 2018. 33(2), pp. 122–139.
[31]Shattock, Ethan. Self-regulation 2:0? A critical reflection of the European fight against disinformation.In: Harvard Kennedy School (HKS) Misinformation Review. [online]. [Viewed 30.10.2021]. Available from:https://misinforeview.hks.harvard.edu/article/self-regulation-20-a-critical-reflection-of-the-european-fight-against-disinformation/
[32]Пак там
[33]Tambini, Damian. Media policy in 2021: As the EU takes on the tech giants, will the UK? In: London School of Economics.[online]. [Viewed 30.10.2021]. Available from: https://blogs.lse.ac.uk/medialse/2021/01/12/media-policy-in-2021-as-the-eu-takes-on-the-tech-giants-will-the-uk/
Comments
0 comments
