Брой 3
Проф. д.с.н. Максим Мизов
Abstract: The paper analyzes delicate and complex problems of contemporary socio-historical and personal-existential everyday practice. These problems are related to the use of digital technologies and virtual communications. Furthermore, the author highlights some essential aspects of the contradictory influences of the digital world on the formation of the human personality and individuality. Finally, an emphasis is given to some crucial problems and conflicts in socio-political practice caused by digitalization and the covid pandemic.
Keyword: digitalization, communication, olfactory, politics, society, haptics.
Резюме: В статията се анализират деликатни и сложни проблеми от съвременната общест-вено-историческа и персонално-екзистенциална всекидневна практика, свързани с употре-бата на дигитални технологии и виртуални комуникации. Осветлени са някои важни аспекти на противоречивите влияния на цифровите светове върху формирането на човешката личност и индивидуалност. Акцентира се и върху някои важни проблеми и колизии в обществено-политическата практика, обусловени от дигатилизацията и ковид-пандемията.
Ключови думи: дигитализация, комуникация, олфакция, политика, социум, хаптика.
В днешните смутни, преломни исторически времена, а и в разклащаните от мощни обществени трансформации реалности и нрави в публичния и частния живот на хората калкулациите между плюсовете и минусите спрямо ролята и значението на дигиталните технологии и техните приложения в различни жизнени сфери са често крайно непрецизни, а и доста необективни. Очевиден е фрапиращият дисбаланс между позитивните и негативните представи, оценки и тълкувания. В това (обществено-историческо и персонално) „залитане“ няма нищо изненадващо. Нахлуването и разпространението на цифровите технологии за масова употреба има кратка историческа биография – едва от около четири десетилетия.[1] Този факт предпоставя и донякъде обяснява все още битуващата оптимистична еуфория на хората от динамичното навлизане и широкото експлоатиране на новите високи технологии. Въпреки това има натрупано солидно и разнообразно информационно богатство, предполагащо или спешно изискващо твърде сериозни, задълбочени и многостранни негови анализи и комплексни научни интерпретации. Защото IT технологиите могат да са не само много удобни и полезни в редица сфери на публичния и частния живот на хората[2], но и опасно оръжие, ако попадне в ръцете на аморални, безотговорни лица, групи, или организации.[3] Още днес са известни огромните рискове и щети от киберпрестъпността и кибертероризма, поради което отговорността за контрола над дигиталните технологии се оказва съдбоносна. А ради-калните и повсеместни трансформации в публичния и частния живот на хората, вследствие на инвазията и господството на дигиталните технологии, неизбежно ще предизвикат необ-ходимостта от изобретяване и практическо реализиране на съвършено нови модели на обществено-историческо и персонално-екзистенциално оцеляване в новите реалности.[4] А сред реалностите и нравите в дигиталните светове и във виртуалните комуникации, Нрав-ствеността е вече изправена пред огромни предизвикателства, трудни колизии и решения.[5] Илюзиите за неограничена свобода на сърфистите в дигиталните светове са нереални, тъй като тя винаги е, макар и по твърде дискретен начин, наблюдавана или дори контролирана.[6] Въпреки това социалните мрежи и виртуалните комуникации се превръщат в дискретни технологии за преустройство и регулиране, управление на света, респ. и на човешкия живот.[7] Затова битките за тяхното овладяване, но и подчиняване на определени – публично невидими, или задкулисни – центрове, среди, елити и сценарии са и толкова безмилостни.[8] Известно е, че дигиталните светове и виртуалните комуникации се оказват извънредно гостоприемни територии не само за утвърждаване и рекламиране[9], но и за дискредитация, публично опозоряване, или неочаквано, одиозно стигматизиране на немалко участници в тях.[10] Освен това те са и изумителни, но често и неприятно изненадващи „превключватели“ за различни възможности за проява, възнаграждения, или наказания на немалко от техните обитатели, както и за откриването, или закриването на епохалните шествия на различни видове медии.[11] На всичко отгоре, вече е напълно ясно и понятно, дори на компютърно неграмотните хора, че който за/владее дигиталните светове и технологии, нему ще принадлежи и бъдещето[12], понеже който присвои бъдещето, той ще може да преконфигурира настоящето/миналото.[13] Но това не гарантира само положителни възможности или резултати от употребата на виртуалните комуникации, тъй като все повече растат тревогите и опасенията, че те се оказват опасно, или дори гибелно замесени в „тихите убийства“ на науката, истината и хуманизма.[14] Защо не говорим/пишем за това, че царството на дигиталните технологии и виртуалните комуникации отприщва бентовете за историческо и всекидневно дезавуиране, делегитимиране и стигматизиране на исторически познатите форми и техники на демокрация в социума? Пост-демократичните времена и нрави са невъзможни извън границите на цифровите господства. Не случайно безпощадните съперничества между политическите елити и партии за това, кой по-бързо и по-ефективно ще наложи версията си за електронно правителство на държавата, се оказват и територии на особено тежки, мащабни и крайно оспорвани баталии за властта.[15] А далеч преди масовата употреба на дигиталните технологии и виртуалните комуникации, Ховард Рейнхолд прогнозира появата и ефективната употреба на устройства, чрез които може да се предизвикват крайно одиозни, а и неочаквани за властващите елити модели на революционна мобилизация на гражданството и за коренни промени в държавата, обществото.[16] Днес вече са банално позната реалност политически инспирираните, но и по-литизирано експлоатираните флашмобове, атрактивни публични хепънинги, или протестни пърформанси. Доколкото историите на тези нови форми на мобилизация и експлоатация на гражданските енергии са тясно свързани с публично демонстративен социален активизъм, или с мащабно впечатляващ – реален, или безпочвен – авангардизъм с протестно съдържание, дигиталните технологии и базираните на тях комуникации се оказват сериозни заплахи за всяка власт.[17] Не само ума, сърцето и волята, но и тялото на човека се превръща в страстно желан обект за всевъзможни покушения и издевателства от страна на аморални властници, политици.[18] А държавните граници или обществените порядки вече не са достатъчно сигурни гаранти за властта, понеже дигиталните светове и виртуалните комуникации правят хората космополити или патриоти, националисти от съвършенно друг вид, твърде различен от исторически познатите им версии от предишните епохи и типове общества, цивилизации или култури.[19] Те все по-интензивно и мащабно разпространяват визиите, че мъдростта на тълпите е доста по-голяма, а и по-опасна от индивидуалните приумици, и че колективният разум е много по-способен да предложи и реализира по-добри проекти и сценарии за трансформиране, обновление и усъвършенстване на държавата и нейното гражданското общество.[20] Заедно с това, чрез тях непрекъснато се обновяват и целево усъвършенстват моделите и технологиите за революционни пробиви и мощни трансформации в публичния и частния живот на хората.[21] Не случайно визиите и инструментариумите на съвременните „цветни“, „нежни“ и псевдо-демократични революции се градят на базата на дигиталните технологии и комуникации[22], а „меката власт“ все по-интензивно и мащабно превзема и господства в днешните общества. В днешните разнообразни формати на хибридните войни те заемат главно място и роля. Защото тези комуникации и технологии все по-динамично и по-ма-щабно се експлоатират за тотално „промиване на умовете“[23], за сериозни заблуди и измами на масовата психика и общественото съзнание чрез всевъзможни фейкове и пост-истини.[24]
Известно е, че във виртуалното пространство човешките сетива се подвизават, но и отличават с твърде различно относително тегло и нееднакъв принос за цялостната ориента-ция и реализация на субекта им в околната – социална, в т.ч. и дигитална – действителност. Зрението и слухът са най-облагодетелствани и съответно натоварени във виртуалните комуникации. За сметка на тях, вкусът, обонянието и осезанието са доста ограничени като участие и съществен принос в създаването на и за ориентацията в допълнителни[25], или смесени виртуалните реалности при интерактивните комуникации. Въпреки любопитния, а и малко известен факт, че кожата е най-големият сетивен орган на човешкото тяло – в одран и разгърнат вид тя заема площ от няколко квадратни метра и тежи около 9-10 кг. за средно развит възрастен човек[26], тактилните рецептори поне засега имат твърде оскъдна употреба във виртуалните комуникации, ако пренебрегнем неизбежните хаптични усещания при боравенето с мишката, или при натискане на бутоните на смартфоните. Затова от години активно се работи по създаването и внедряването в практиката на различни дигитални устройства, които трябва да компенсират тези липси. Например, в новите киносалони в Япония към всяко място са инсталирани специални устройства, чрез които се провокират и симулират обонятелни или тактилни усещания у зрителите, каквито хората изпитват в реалния си живот. Наборът от предлаганите „менюта“ на олфакторни и хаптични възприятия засега е крайно оскъден, свеждащ се едва до няколко на брой, но все пак исторически вече е положено началото на пътя, който трябва да компенсира в бъдеще такива липси. От години е известна употребата на т.нар. електронен нос, чрез който се разпознават някои олфакции в околната среда. Но трябва да се отбележи, че изобретението на такива високотехнологични устройства е сложен, скъпоструващ и изискващ време процес. Така наречените VR-технологии започват историческата си биография през 50-те години на миналия век, но още не са широко разпространени в масовата човешка дигитална практика в нашата съвременност. За пръв път в един роман от сферата на фантастиката – „Очилата на Пигмалион“ – още през 1935 г. се говори за нещо подобно на днешните АR и VR-технологии, т.е. за устройства, даващи възможност да се създават и консумират имерсивни възприятия от олфакторно и хаптично естество. Първите „лястовички“ са различни видове платформи за дистрибуция на информация, контролери за компютърни игри, джойстици, волани, шлемофони, всевъзможни модели на компютърни апликации за 3D докосване и кинестетични комуникации. Но спрямо вкусовите дигитални усещания все още има сериозни проблеми и трудности. Въпреки наличието и употребата на такива устройства обаче, преди повече от две десетилетия, ако не ме лъже паметта, Хорхе Луис Борхес бе първият мислител, лансирал идеята за исторически нужното и полезно използване на изкуствено обоняние, имерсивна тактилност и симулация на вкус, чиито индикации са близки до тези от реалната действителност и ще са бъдеще на науката, а и на нови клонове от социалната практика. Днес вече в някои сфери на практиката като медицината и сигурността се използват такива дигитални устройства, прецизно разпознаващи миризми на някои болести или на наркотици. Трябва да се отбележи, че някои от тях са разработени не на базата на човешкото обоняние, а на това на кучета и други животни, имащи хилядократно по-висока чувствителност от човека. Тук и сега не е нужно да обсъждам тези въпроси по-обстойно по разбираеми причини (във връзка с обема на материала), още повече, че по тях вече съм изразил и своето мнение.[27] А що се отнася до употребата на 3D очила или 3D аудио-слушалки, които дават много по-големи възможности на човека да се превръща в субект на имерсивни възприятия при гледане на филми или компютърни игри, със сигурност може да се твърди, че те набират мощно скорост и мащабно разпространение дори и в нашата съвременност и дигитална практика.[28] В този аспект има друг, много съществен проблем. Създаването и използването на допълнителни и смесени реалности предполагат сериозни промени и в естеството, функционалността, мащаба и ефективността на проявите на необходимата за тях имерсивна култура на дигиталния субект. Потъването, успешното и полезно в духовен и особено в нравствен план сърфиране в Мрежата, виртуалните светове и интерактивните комуникации изискват мащабни промени в профила, особеностите и функциите на имерсивната култура на пътуващия и ориентиращия се в тях човек. Поне засега, действителността и постиженията в този аспект са твърде различни и далечни спрямо необходимото, или изискуемото равнище. Твърде често овладяването на определена компютърна грамотност и необходимия за днешното време дигитален етикет[29] се възприемат като реципрочни на усвояването на цифрова имерсивна култура. Между двата феномена, обаче, съществуват много сериозни различия. Донякъде за тези колизии вина има и недостатъчно разработената все още научна теория за дигиталната социализация. Независимо от факта, че в редица наши университети и факултети вече има въведени курсове по дигитална социология и дигитална социализация, както изследванията, така публикациите в този контекст все още не са достатъчни не само по количество, а и по качество на разработваните в тях проблемно-тематични сфери. А това обстоятелство няма как да не се отрази и върху формиранието и участието на децата, юношите, младежите и дори възрастните в потребната форма и степен на дигитална, още по-точно на цифрова имерсивна култура. Защото овладяването на нететикета не е органично свързано, нито гарантира априорно постигане на необходимото равнище и поведенчески инструментариум на дигатална имерсивност, на правилно декодиране и съобразяване на личното поведение с индикациите на другия в мрежата, с възможностите той да бъде своевременно, но и вярно разбран, да не бъде удостоен с нужното съпричастие и съучастие.
Своеобразен и показателен, интуитивен жест в този аспект са масовите протести или публично отправените искания от страна на много родители децата им да имат присъствено участие в образователния процес, а да не се повтаря виртуалното им обучение от предишните месеци, наложено им във връзка с здравните ограничения поради пандемията от covid-19. Очевидно е, че имерсивната култура на децата и юношите не е на необходимото равнище, поради което са неизбежни и големите пропуски, слабости и недостатъци във виртуалното им обучение. А какво ще произтече от това на дело, тепърва ще видим и разберем!
Недостатъците на виртуалната комуникация са твърде контрастно забележими по линия на офертите за емоционалната среда и атмосфера, която тя предлага. Няма съмнение, че емоционалността на дигиталните светове е несравнима – като качество и количество – с тази на естествените такива. Затова и никак не е случаен фактът, че се работи много интензивно за колкото може по-скорошно конструиране и въвеждане в практиката на такива дигитални устройства, които освен ментални, да притежават и впечатляващи емоционални опции.[30] Но освен това, динамичната и мащабна инвазия на подобни дигитални устройства е органично свързана и с твърде радикалните трансформации на човешката телесност, които предстоят във връзка с актуализирането и практическата реализация на трансхуманистични проекти. Скоростното и целенасочено превръщане на антропната соматика от природно-биологичен в изкуствено-технологично сътворен и инструментално оползотворен феномен вече е в ход. Чрез интензивното и мащабно навлизане, а и все по-ярко очертаващо се господство на дигиталните технологии в редица жизнени сфери, подобна трансформация се превръща не само в персонално-екзистенциален, но и в обществен, и масово-културен феномен, и съответно дискретен инструмент за определени типове властови влияния и въздействия над хората. По този начин виртуалните пространства и дигиталните комуникации се превръщат в особени територии за експерименти, а пък и за неясни по крайните си последици трансформации на човешката природа, които не са достатъчно или изобщо понятни на повечето участници в социалните мрежи и интерактивните комуникации по формални и неформални поводи и т.н. По инерция от последните две десетилетия, мажорното настроение и хвалебственото отношение към дигиталните реалности и комуникации продължават да жънат победи и рекорди. Бъдещето в повечето случаи се описва в розови краски, като тук-там понякога рядко, а и винаги без необходимата тревога и загриженост, се представя идилично бъдеще на дигитализирания и „омотан отвсякъде в паяжините“ на дигиталността индивид, а пък и социум. На практика обаче, в реалния живот се случва нещо съвсем различно. Все по-ясно се откроява своеобразен парадокс или оксиморон. Колкото повече се говори/пише за отворено (от и чрез дигитализацията) човешко съществуване и обществен живот[31], толкова по-динамично и мащабно се разполага, но пък и, макар и дискретно, разпространява обратната тенденция – човешката екзистенция да става все по-изолирана, капсулирана, затворена от дигиталното. Преди около два века К. Маркс специално подчертава, че с усъвършенстването и въвеждането в масов практически оборот на нови, по-качествени и по-ефективни технологии, не само работното, а и свободното време на хората ще стане тотално уплътнено, дори до най-малките фибри на тяхната екзистенция, на публичния и частния им живот.[32] Днес това вече е факт!
Още по-интересен, сложен и тежък е проблемът с виртуалните комуникации в сферата на политиката, наложени във връзка с ковид-пандемията. От една страна, тези нови модалности на общуване компенсират препятствията и трудностите във взаимоотношенията между хората, или между тях и държавните институции. Но, от друга страна, те раждат и редица нови проблеми, колизии, конфликти, усложнения и затруднения в общуването. Няма да е пресилено или необосновано да се твърди, че най-големи затруднения, изпитания и усложнения пандемията създаде в областта на хаптиката. Поне засега няма точни калкулации и анализи кое е повече – печалбите или загубите на политиците в този деликатен контекст.
Рестриктивните санитарни режими на краткотрайни или по-дълговременни логдау-ни, задължителни и постоянно увеличаващи се дистанции, радикални промени в проксемичните арсенали и репертоари, непрестанно, често изглеждащо почти като хипохондрично, дезинфектиране, предпазливо поведение на хората и пр. не може лесно, нито бързо да бъде компенсирано от принудителното ескалиране на употребата на разни дигитални средства и технологии в обществената практика, или в личностната екзистенция на човека. Въпреки конюнктурно усетените ползи от дигиталните технологии и виртуалните комуникации в условията на пандемична ситуация, отчуждението между хората главоломно се увеличава. В крайна сметка, човек все още не може, а пък и не трябва напълно да замени естествената си жизнена среда с виртуалната, макар че и днес има индивиди – деца, юноши, младежи, или възрастни, които прекарват огромната част от денонощието си пред монитора на компютъра си, вторачени в смартфона, а подобна имерсивна екзистенция не е от полза за цялостното им личностно формиране и развитие. Затова немалка част от участниците във виртуалните комуникации се оказват волно-неволно въвлечени в различни форми на булинг, мобинг, тролинг и др. под., които могат да нанесат доста сериозни, а и дълготрайни отражения и одиозни ефекти върху психиката и съзнанието.[33] Въпреки постоянната употреба на виртуални комуникации ръстът на неврозите, депресиите, апатиите и нихилизма неудържимо расте.[34]
Съвременните виртуални комуникации предоставят огромни, „златни“ шансове за производството, дистрибуцията, обмяната и консумацията на всевъзможни конспиративни предположения, обвинения, обяснения и сценарии по особено злободневни въпроси и теми. Това е контрастно забележимо в днешното време, в което социалните мрежи се превърнаха в изключително мощни генератори или ретранслатори за всевъзможни конспирологични версии и сценарии за генеалогията, феноменологията и последиците от ковид-пандемията. Подобно, бързо увеличаващо, но и разнообразяващо се, опасно дигитално наследство неизбежно предполага и изисква много спешни реакции от образователните и възпитателните институции. Затова и в немалко държави вече има целево разработени и мащабно внедрени в образователните практики учебници за ефективно справяне с дигиталните конспирологии.
Въпреки това обаче, опасностите не са изцяло предотвратени, заради което немалка част от участниците във виртуалните комуникации неосъзнато и неусетно се превръщат във волни-неволни заложници/пленници на дигитални концлагери[35] и цифровия тоталитаризъм, за който вече от доста време се говори и пише твърде сериозно. А подобни одиозни възможности неминуемо отварят „царски двери“ за сътворение, конвейерно репродуциране, но и скоростно, неимоверно мащабно по териториален обхват, разпространение на всевъзможни „жизнени философии“ на съвременните тролове и дигитални хейтъри, последиците от които нерядко са твърде опасни и прекалено вредни не само в персонален, а и в обществен план[36].
Доколкото виртуалните комуникации променят по радикален начин човешките представи и възприятия за времето и пространството, те могат да окажат доста неблагоприятни въздействия и тежки ефекти върху психиката, съзнанието, поведението и битието на хората. Не случайно в сферата на експерименталната и медицинската психология за последното десетилетие вече са открити, но и регистрирани близо 10 съвършено нови, непознати на предишните аналогови генерации, болести, причинени само от дигиталните пристрастявания.
Съвременните родители обикновено са силно разтревожени от разсеяността, липсата на концентрирано и дълготрайно задържащо се внимание на техните деца в учебните занимания, без да отдават необходимото на огромните опасности, които дебнат от всеки ъгъл на дигиталните хронотопоси. На малцина от тях са известни научни изследвания и публикации за опасните ефекти на прекаленото дигитално потапяне на техните наследници. А учените вече от две десетилетия алармират за тежките последици върху нервната система, физиологията на мозъка и другите органи от претоварване с дигитални ангажименти. Илюзиите, че виртуалните комуникации и цифровите светове априорно предоставят на участниците в тях необходимото, а и полезно духовно-културно богатство, са често пагубни. За сметка на тях, учените категорично са доказали вероятностите за оглупяване не само на отделни индивиди, а на цели поколения и огромни маси от неразумното ползване на виртуалните реалности.[37] А това налага спешно преосмисляне и солидно преоценяване на визиите за ползите от тях.
[1] Виж подр.: Бурдтхардт, Мартин. Краткая история цифровизации. М., Ад Маргинум-Пресс, 2021.
[2] Виж подр.: Баррат, Джеймс. Последнее человеческое изобретение. Искусственый интеллект и конец эры Homo sapiens. М., Альпина-нон-фикшн, 2016; Бостром, Ник. И др. Faq по трансгуманизму. М., 1999; Постчеловек. От неандертальца к киборгу. М., Алгоритм, 2008;Фукуяма, Франсис. Наше постчеловечесткое будещее. М., АСТ, 2004; Хабермас, Юрген. Техника и наука как „идеология“. М., Праксис, 2007; Хокфилд, Сьюзан. Время живих машин. Биологическая революция в технологиях. М., Альпина-нон-фикшн, 2021.
[3] Виж подр.: Возможности и риски цифровой среди. В 2-х т-х, М., МГППУ, 2019; Смит, Брэд, Браун, Кэрол. IT как оружие. Какие опасности таит в себе развитие высоких технологии. М., Альпина Паблишер, 2020.
[4] Виж подр.: Сибел, Томас. Цифровая трансформация. Как выжить и преуспеть в новую эпоху. М., Манн, Иванов и Фербер, 2019.
[5] Виж подр.: Барбур, Йен. Этика в век технологии. Киев, ББИ Св. Ап. Андрей, 2001.
[6] Виж подр.: Голдсмит, Джек, Ву, Тим. Кто контролирует интернет? Иллюзии безграничного мира. М., 2006.
[7] Виж подр.: Филь, Мария. Социальные сети. Новые технологии управления мира. М., МФПУ, 2016.
[8] Виж подр.: Кин, Эндрю. Ничего личного. Как социальные сети, поисковые системы и спецслужбы используют наши персональные данные. М., Интеллектуальная литература, 2020; Хейманс, Джереми, Тиммс, Хенри. Новая власть. Какие силы управляют миром и как заставить их работать на вас. М., Альпина Паблишер, 2019.
[9] Виж подр.: Петров, Роман, Сименко, Илья. Реконизм. Как информационные технологии делают репутацию сильнее власти, а открытость – безопоснее приватности. М., Эксмо, 2012.
[10] Виж подр.: Ронсон, Джон. И так вас публично опозорили. Как незнакомцы из социальных сетей превращаются в палачей. М., Эксмо, 2021.
[11] Виж подр.: Ву, Тим. Главный рубильник. Расвет и гибель информационных империи от радио до интернета. М., Манн, Иванов, Фербер, 2012.
[12] Виж: Ланье, Джарон. Кому принадлежит будущее? Мир, где за информацию платить будут вам. М., Эксмо, 2020.
[13] Виж подр. Оруел, Джордж. 1984. С., Фама, 2016.
[14] Виж подр.: Моретти, Франко. Дальнее чтение. М., изд. Института Гайдара, 2016; Николс, Смерть экспертизы. Как интернет убывает научные знания. М., Эксмо, 2019.
[15] Виж подр.: Новек, Бет. Wiki-правительство. Как технологии могут сделать власть лучшее, демократию – сильнее, а граждан – влиятельнее. М., Альпина Паблишер, 2012.
[16] Виж подр.: Рейнгольд, Говард. Умная толпа. Новая социальная революция. М., Фаир-Пресс, 2006.
[17] Виж: Голдберг, Роузли. История перформанса. От футуризма до наших дней. М., Ад Маргинем-Пресс, 2019.
[18] Виж: Граната, Франческа. Экспериментальная мода. Искусство перформанса, карнавал и гротесткное тело. М., Новое литературное обозрение, 2021.
[19] Срав.: Цукерман, Этан. Новые соединения. Цифровые космополиты в коммуникативную эпоху. М., Ад Маргинем-Пресс, 2015.
[20] Виж подр.: Шуровьески, Джеймс. Мудрость толпы. Почему вместе мы умнее, чем поодиночке, и как коллективный разум формирует бизнес, экономику, обществу и государству. М., Вильямс, 2007.
[21] Виж подр.: Эйдман, Игорь. Прорыв в будущее. Социология интернет-революции. М., ОГИ, 2007.
[22] Виж подр.: Гапич, А., Лушников, Дмитрий. Технологии „цветных“ революций. М., РИОР, 2010.
[23] Виж подр.: Перлмуттер, Дэвид, Перлмуттер, Остин. Промывка мозга. М., Манн, Иванов и Фербер, 2020.
[24] Виж подр.: Хэднеги, Кристофер. Искусство обмана. М., Альпина Паблишер, 2020.
[25] Виж подр.: Папагианнис, Хелен. Дополненная реальность. М., Эксмо, 2019.
[26] Срав.: Лиман, Монти. Сафари по коже. Удивительная жизнь органа, который у всех на виду. М., Эксмо, 2021.
[27] Виж подр.: Мизов, Максим. Загадките на политическата хаптика. С., Авангард Прима, 2021; от него също: Мистериите на политическия вкус. С., Авангард Прима, 2017; Политиката като обоняние и парфюмерия. С., Авангард Прима, 2016, Тайните на политическия слух. С., Авангард Прима, 2017.
[28] Срав.: Будущее в настоящем. Человеческое измерение цифровой эпохи. В 2-х т-х. М., 2018.
[29] Първият цифров етикет е създаден още преди около четвърт век, през 1994 г. от Виржиния Ши в нейната, станала бестселър, книга „Нетикет“, публикувана в Сан Франциско. Там се формулират и първите 10 „златни правила“ за виртуална комуникация, които остават валидни и до ден днешен в интерактивното общуване (цит. по: Лукинова, Ольга. Цифровый этикет. Как не бесит друг друга в интернете. М., Эксмо, 2020, с. 11).
[30] Виж подр.: Йонг, Ричард. Сердце машины. Наше будущее в эру эмоционального-искусственного интеллекта. М., Эксмо, 2020.
[31] Срав.: Прайс, Дейвид. Открыто. Как мы будем жить, работать и учиться. М., Олимп-Бизнес, 2016.
[32] Виж подр.: Мизов, Максим. Карл Маркс, всеобщият интелект и преходът към периферен и компрадорски капитализъм. – В: Карл Маркс в отминалата, настоящата и бъдещата история. С., Авангард Прима, 2018,, с. 310-386.
[33] Виж подр.: Филлипс, Уитни. Трололо. Нельзя просто так взять и выпустить книгу по троллингу. М., Альпина Паблишер, 2016.
[34] Виж подр.: Мизов, Максим. Политическата апатия. С., Авангард Прима, 2021, от него и: Политическият нихилизъм. С., Авангард Прима, 2021.
[35] Срав.: Четверикова, Ольга. Цифровой тоталитаризм. Как это делается в России. М., Книжный мир, 2019.
[36] Виж подр.: Чернавин, Георгий. Философия троля: феномен платных ботов. М., Рипол-Классик, 2021.
[37] Виж подр.: Смолл, Гэри, Ворган, Гиги. Мозг онлайн. Человек в эпоху Интернета. М., КоЛибри, Азбука-Аттикус, 2011; Сучжон-Ким, Пан. Укрощение цифровой обезьяны. Как избавиться от интернет зависимости. М., АСТ, 2014; Шпитцер, Манфред. Антимозг: цифровые технологии и мозг. М., АСТ, 2012.
Comments
0 comments
