Върнете се горе

Инфлуенсология

Брой 3

Ана Пиринска, Завършва „Политология“ в СУ „Св. Климент Охридски“ и магистратура „Политика и икономика на Евразия“ в Московския държавен институт по международни отношения 

Абстракт: В статията се разглеждат демократичните риторични перспективи в съвременния свят и навлизането на инфлуенсърите в полето на политиката. Фокусът е върху инфлуенсърството, но не само като оказване на влияние върху възможно най-много хора, а като пазарна конкуренция – как да бъдем по-влиятелни от другите. 

Ключови думи: инфлуенсър, политолог, конкуренция.

Abstract: The article examines the democratic rhetorical perspectives in the modern world and the entry of influencers into politics. The focus is on influencing, but not only as influencing as many people as possible, but as market competition – how to be more influential than the others.

Key words: influencer, political scientist, competition.

Инфлуенсърът, според „Уикипедия“, е човек, който привлича внимание към своя начин на живот, в частност към използваните от нея/него продукти и услуги, като по този начин реализира канал за популяризация и продажба. В модерния маркетингов свят инфлуенсърите рекламират продукти и услуги посредством постове в социалните мрежи. Използването на различни методи и подходи за ангажиране на аудиторията могат да варират в широк спектър според нейните характеристики, както и според инструментариума на съответната комуникационна платформа.

Не ви ли се струва, че някой някъде създава безсмислени работни места, само и само да ни държат на работа.[1] През 1930 г. Джон Кейнс прогнозира, че технологиите ще са толкова напреднали до края на века, че страни като Великобритания или САЩ ще могат да въведат 15-часова работна седмица. Не знаем колко часа на седмица работи един инфлуенсър, но имаме всички основания да вярваме, че е бил прав. 

Демокрацията, управление от „народа“, вдъхновява политически действия от векове. Но повдига и един вечен въпрос – кои са „хората“? Кой решава? На каква основа „хората“ се превръщат в политически субект? Ако демокрацията продължава да бъде силно деформирана както в страни, които твърдят, че я изнасят или съхраняват, така и в страни в преход, то тя продължава ли да бъде правдоподобна алтернатива? Може ли един „народ“ да управлява сам себе си? Какво е необходимо, за да се случи това? Какви са демократичните риторични перспективи в нашия объркан свят?

Немалка част от отговорите на тези въпроси се крият в реториката. Тя се стреми да открие това, което Аристотел нарича „наличните средства за убеждаване във всяка дадена ситуация“. Реториката е свързана с разбирането как хората – както отделните личности, така и „хората“ – могат да бъдат убеждавани. Как и защо променяме мнението си? Какво правим преднамерено и при какви условия? Как най-добре да живеем заедно, използвайки един език? С други думи, въпросите на реториката са въпросите, на които и демокрацията трябва да отговори.[2]

И докато за политици, кандидати и партии сме свикнали да прилагат различни риторични стратегии, за да изградят убедителни аргументи в опит да повлияят на обществото, днес вече виждаме и все повече политически изследователи и инфлуенсъри в тази роля. Но това крие и опасности. С бързото развитие на технологиите и социалните медии много участници в политическия живот с отлични риторични умения се оказаха способни да мобилизират големи групи от хора. От една страна, в държави като България с твърде динамичен и непредсказуем политически живот, ежедневните участия и публикации в медии и социални мрежи превръща родните политолози в инфлуенсъри. А инфлуенсърите, от друга страна, все по-често са изкушени да навлизат в полето на политиката, макар и с цел продуктово позициониране. Този процес на сливане и смесване се наблюдава по целия свят. Ето защо има остра необходимост да се разберат причините и последствията от политическата реторика.[3]

Инфлуенсърите успяват да привлекат вниманието на своите последователи с автентичен и непринуден външен вид. Достигат до голяма аудитория в социалните медии и вече имат статут на дигитални лидери на мнение. Доскоро бяха подценявани предимно като експерти по мода, спорт, игри или като рекламни лица на марки и продукти. Днес обаче все повече инфлуенсъри се насочват и към политическо съдържание. Те правят политиката да изглежда лесна и достъпна, като в същото време безпроблемно интегрират промоции или продукти. Както вече отбелязахме, този процес се наблюдава по целия свят и той има своите положителни и отрицателни аспекти. Политическите инфлуенсъри имат принос в образованието и в повишаване на политическата ангажираност и информираност на аудиторията. А след като техните последователи най-често са млади, дори подрастващи, които традиционно по-малко се интересуват и следят политиката, то този процес заслужава да бъде поощрен. Според някои проучвания определени социални кампании увеличават интереса на учениците към науката, а дигиталният маркетинг на храни оказва положително въздействие по отношение на здравословното хранене. Политическите инфлуенсъри покачват и интереса към теми като изменението на климата.[4]

Колкото до отрицателните аспекти, тук трябва да подчертаем потенциалната опасност от засилване на радикални политически идеологии, теории на конспирациите и разпространение на екстремистки или антидемократични гледни точки. С други думи, много от новите политически инфлуенсъри възпроизвеждат информационен модел, който далеч не е основан на прозрачност и качество, а насърчава пост-истината, нещо средно между провокация и зрелище.[5]Пример за това е германски инфлуенсър с над 100 000 последователи в своя канал SchrangTV, който разпространява опасни конспирации за COVID-19.

Как да бъдат ограничени негативните аспекти от навлизането на инфлуенсърите в полето на политиката? Отговорите не са окуражаващи. Скорошно проучване[6] показва, че онзи, който стратегически заложи на дезинформация ще има по-добри резултати в сравнение с този, който избере да влияе с факти и аргументи. За да докажат това твърдение, учените прилагат теория на игрите към сценарий, при който двама съветници се състезават за вниманието на един клиент. Изследването включва 7 експеримента и над 800 човека и показва, че в 80% от случаите стратегическият избор да се общува нечестно превъзхожда говоренето на истината. В случаите, когато клиентът обръща внимание на един от съветниците, тя или той не прибягват до употреба на неистини. Но когато клиентът изглежда неангажиран и игнорира съветниците, те решават да преувеличат, дори да излъжат. Нищо изненадващо и неочаквано. Оказва се обаче, че основният мотив затова не е просто постигане на по-широко социално влияние, а победа над конкуренцията.[7] С други думи, инфлуенсърството не е толкова въпрос на оказване на влияние върху колкото е възможно повече хора, колкото на конкуренция – как да бъдем по-влиятелни от другите.

Междувременно политолозите все по-често влизат в ролята на инфлуенсъри . И ако доскоро подозирахме, че политици, социолози, политолози, журналисти, анализатори и въобще всички, които влияят на политическите ни възгледи и избори, изкривяват истината или манипулират, за да убедят възможно най-много хора в своите тези, то изводите от цитираното изследване създават още по-тревожен и съмнителен образ на съвременния политолог, за когото сред водещите мотиви вече е и да „победи“ колегите си. 

В този смисъл къде е мястото и каква е ролята на политолозите, особено в България? Дали и доколко е важно да се спазва определена хигиена на публичното говорене? Докъде е професионалната оценка и откъде започват личните пристрастия? Дали телевизионните политически анализи ни помагат да се ориентираме или по-скоро имат за задача да ни насочат в определена посока? Обезценява ли се една наука, когато изследователите й изоставят белия лист за сметка на синия екран? На тези и куп други въпроси дори всезнаещите интернет търсачки се затрудняват да отговорят. Навярно, както много други нашенски особености, и в този случай си струва да си припомним Станислав Стратиев и неговият апел – „Дайте да се разберем поне дали България наистина съществува или това е само заговор на картографите.“[8]. И все пак, едва ли отговорът се крие в спецификите на географските ни ширини. Чуждестранните политолози също не блестят с безупречна професионална етика и морал. И едва ли винаги пренебрегнат личните си пристрастия в името на науката и на обективността. Но и едва ли са много държавите, в които политическите изследователи до такава степен са приели само ролята на инфлуенсъри. И това в никакъв случай не бива да се възприема като обида към инфлуенсърите, а като констатация, че българските политолози умишлено представят и анализират политиката като „игра“ с продуктово позициониране (в случая – политически пристрастия). 

На 7 ноември т.г., седмица преди третите предсрочни парламентарни избори през 2021 г., в поредна телевизионна изява една от най-изявените социоложки в България откровено призна, че вече нямало кой знае какво да се анализира. Един вид, толкова е забуксувала политиката у нас, че трудно може да се каже нещо ново и различно. Удивително! Защото едва ли бихме могли да си представим по-плодородна почва за политически анализи от изминалите няколко месеца. Сблъсъкът между Промяната и Статуквото уби стари герои, роди нови, а после уби и тях. И така, докато не се стигна до сложна четиристранна коалиция между десни, леви, центристи и популисти, с всички произтичащи от това рискове.  

В „нощите на изборите“ родните политолози и социолози приеха и още една несвойствена роля – на гадатели. Ще запомним трите избора през тази година и с нововъведението „парламентарен калкулатор“ – електронен симулатор на парламентарната зала, а до изрисуваните столчета видни анализатори механично събират и изваждат депутати, с цел постигане на мнозинство от 121 души в парламента. Това може би е най-гротесковият опит за анализ, който сме виждали. 

Дали България е плод на „заговор“ или не, дебатите продължават. Едно обаче е сигурно – България не е изолиран случай на мащабни злоупотреби с обществено влияние. Но пък сме уникални с това, че едва ли ще доживеем някой някога да потърси отговорност от „поръчителите“ и „извършителите“. Политици, бизнесмени, журналисти, политолози и социолози – идеално смазана машина за навигиране и нивелиране на обществените процеси. Справка – Австрия.

Падането от власт на канцлера Себастиан Курц разкри тръмпистките измерения на австрийската политика[9]. Първо, точно както при Републиканската партия в САЩ, Австрийската народна партия беше превзета от малка клика извън мейнстрийма на партията, твърдо решени да нарушат традициите и порядките. Отдавна има медийни слухове за подобен план, известен като Ballhausplatz (заради местоположението на федералното канцлерство във Виена). Потвърждението дойде от серия телефонни чатове между вече бившия канцлер Курц и най-близкото му обкръжение. Хиляди страници кореспонденция бяха конфискувани от прокуратурата, а впоследствие много от тях се появиха в публичното пространство и шокираха със съдържание и вулгарен език. Първа стъпка от коварната схема е изземване на тезите на крайно дясната популистка Партия на свободата, а ксенофобските и евроскептичните й тези да бъдат полирани, за да са обществено приемливи. Втората част предвижда фалшифициране на социологически допитвания, които представят тогавашния външен министър Курц във възможно най-добра светлина. Сондажите се публикуват периодично в австрийския таблоид Österreich, който пък е възнаграден със солидни държавни рекламни договори от министерство на финансите.

Стигна се до арестуването на основателката на компанията за маркетингови изследвания Research Affair Сабине Бейншаб. Тя е заподозряна в това, че е изтрила хард диска на компютъра си малко преди полицията да нахлуе в офисите на Курц, приближените му съветници и в централата на консервативната партия във Виена на 6 октомври т.г. Бейншаб е обвинена в укриване на доказателства[10]. Преди да създаде агенцията за проучвания през 2015 г. тя е била асистент на социоложката Софи Кармасин, бивш министър по семейните въпроси в периода 20013-2017 г. от партията на Курц. Според властите от началото на 2016 г. агенцията на Бейншаб е правила сондажи, които са били манипулирани в полза на бившия канцлер. 

Прокуратурата повдигна обвинения срещу Курц и негови приближени в корупция, подкупи и присвоявания. Сърцевината на корупционната схема е в това, че финансовото  ведомство е използвало пари на данъкоплатците за удовлетворяване на политическите амбиции на външния министър. Всички прилики с България НЕ са случайни. А колкото до вулгарния език, който използват Курц и хората му в телефонната си кореспонденция, той би останал незабелязан, ако не контрастираше толкова ярко с публичния имидж на обвиняемия. А именно – внимателно контролирани послания, умерена реторика, умело режисирани публични изяви, възпитан, безупречен външен вид и строго официално облекло. Да не забравяме и как в кампаниите от 2017-та и 2019-та година Курц обещаваше „нов стил“ и край на възприемането на политиката като мръсна игра. Или както казва Макиавели „не е необходимо един владетел да притежава всички положителни качества… но трябва да изглежда, че ги притежава… Той трябва да изглежда изцяло набожен, правдив, надежден, симпатичен, и религиозен.”. А в комбинация и с отличните му комуникационни умения, Курц изглеждаше непобедим. Днес той отхвърля всички обвинения, но малцина вярват, че политическата му кариера има бъдеще. Защото изящната реторика и безупречен външен вид може и да са централни за политическите процеси и резултати, но далеч не са достатъчни.[11]

Защо „тръмпистки измерения“ на австрийската политика? Според изследване на влиянието на туитовете на Тръмп върху американската преса през първите 100 дни от неговото президентство, той се позиционира като основен източник на новини и политически инфлуенсър. Анализът се фокусира върху съответствието между туитовете, публикувани в личния му акаунт в Twitter (@realDonaldTrump, с повече от 45 милиона последователи) и новините на първа страница на вестниците USA Today, The Boston Globe, The Wall Street Journal и The New York Times.[12] Изводите от проучването демонстрират един порочен кръг. А именно – туитовете на Тръмп получават определен брой харесвания и споделяния. Онези от тях, които се радват на най-голяма популярност се превръщат в централни теми за американския печат. Цитираните издания посвещават първите си страници на президента и на въпросите, на които той дава приоритет в ежедневните си туитове, независимо дали те имат връзка с актуалния дневен ред на обществото. Парадоксално е, че дори The New York Times и The Washington Post, които не подкрепят тогавашния президент и водената от него политика, също го поставят много често на първите си страници. Тръмп използва дискурсивни стратегии и език, които може на пръв поглед да изглеждат повърхностни, но се оказват много ефективни за убеждаване и въздействие върху медии и избиратели. Туитовете му се характеризират със силно манипулативни спекулации, а не с информативни или дедуктивни внушения. А цветистият език се възпроизвежда директно в заглавията на първите страници.

            Политиката се променя. Но политическите изследователи изостават. Дългогодишният преподавател по политология Филипе Шмитър рисува една песимистична картина за дисциплината: „Защо да се занимавате с политология? Може би най-трудната от социалните науки. Някои се посвещават от любопитство и безпокойство, защото е важен компонент от заобикалящата ни среда. На малцина това им помага да се приспособят към тази среда и дори да я подобрят.[13] Други обаче продължават да се лутат от телевизия в телевизия и да подхождат национално, ако не и провинциално, към  глобализиращата се политология. Но освен със създаването на безсмислени работни места, хищният капитализъм не търпи и вакуум. 

Новият век се характеризира с нова роля на политолозите в социалните мрежи; нахлуване на нова комуникационна парадигма в традиционните медии; и преди всичко с действие-реакция на гражданите, които се хранят от зрелища, като по този начин овластяват новите политически стратези – инфлуенсърите.[14]


[1]Graeber, D. Why Capitalism Creates Pointless Jobs, Evonomics, 2016

[2]Dr. Allen, I. Rhetoric and Democracy, Northern Arizona University

[3]Wang, Ch.-H., The Rhetoric of Political Leadership: Logic and Emotion in Public Discourse, 2020

[4]Riedl, M., Schwemmer, C., Ziewiecki, S., Ross, L., Influencers – Perspectives on a Trend Towards Meaningful Content, Frontiers, 2021

[5]Thaddeus P., Krebs R., Twisting Tongues and Twisting Arms: The Power of Political Rhetoric,European Journal of International Relations, 2007

[6]Strategic disinformation outperforms honesty in competition for social influence, Science Direct, Volume 24, Issue 12, 2021
[7]BAHRAMI, B.Why we still fall for influencers, salesmen and politicians who lie, The Conversation, 2021 

[8]Стратиев, С. Избрано. Белетристика – том I. Второ допълнено издание, Книгоиздателска къща „Труд“, 2009

[9]Heinisch, R., Werner, А. The Kurz affair has uncovered the Trumpian dimension of Austrian politics, Riding the Populist Wave: Europe’s Mainstream Right in Crisis, Cambridge University Press, 2021

[10]HUEMER, S. Austrian pollster linked to Sebastian Kurz corruption probe arrested, Politico, 2021 

[11]Thaddeus P., Krebs R., Twisting Tongues and Twisting Arms: The Power of Political Rhetoric,European Journal of International Relations, 2007 

[12]Pérez-Curiel, C. &Limón N., P. Political influencers. A study of Donald Trump’s personal brand on Twitter and its impact on the media and users. Communication & Society, 2019

[13]Philippe C. Schmitter, Politics as a Science aka Politology, European University Institute, 2016

[14]Pérez-Curiel, C. &Limón Naharro, P. Political influencers. A study of Donald Trump’s personal brand on Twitter and its impact on the media and users. Communication & Society, 2019

От автора: Не одобрявам поставянето на цели народи или професионални съсловия под общ знаменател. Нито всички българи са трудолюбиви, нито пък всички адвокати са меркантилни. Правя това уточнение заради дълбокото ми уважение към всички добросъвестни политолози в България. Има безспорни авторитети. Но има и много други. (бел. авт.)

Comments

0 comments

Author avatar
adminiaGS
https://rhetoric-bg.com

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва бисквитки за да функционира правилно