Брой 4
Представяне на нова научна монография в областта нa реторическите и политическите изследвания
доц. д-р Нели Стефанова
Научната монография „Екополитическа реторика. Дискусия за климата” с автор д-р Стоянка Балова-Цветкова предлага на българския читател мащабно и увлекателно изследване върху комуникационните стратегии на съвременните екологични политики. Перспективата за анализ на темата за климатичните промени в това издание убедено може да бъде наречена новаторска и неподражаема – обект на проучване е реториката, представена с категориите политически език и аргументация, и разположена в сложния контекст на екологичната политика.
Актуалността и навременният характер на такава разработка едва ли се нуждаят от обстойна обосновка. Въпросите за климатичните промени, свързаната с тях климатична миграция, управлението на околната среда и други екологични теми не са проява на природонаучен скептицизъм – днешният контекст ги превръща в средоточие на прагматичната политическа и икономическа логика, във фокус на геополитическите дискусии. Проблемът за измененията на климата и произтичащите от това екологични предизвикателства е от съдбоносно значение за модерната цивилизация. Той поставя на изпитание нейните „най-горди” завоевания – стремителното развитие на технологиите, достиженията на точните науки, консуматорските привички на съвременния човек, формирани и поддържани от „високите” стандартите на доминиращата в неолибералния свят материална култура. Изработването на адекватни екологични решения и преодоляването на пречките за тяхната реализация се проектират като неотложни задачи в дневния ред на глобалната политика в следващите години. С присъщата им сложност проблемите за климатичните промени и екологичната политика изискват консенсусен подход на всички управленски равнища – местно, национално, европейско, глобално. Дори при неговото дипломатическо постигане обаче, този планетарен въпрос не може да бъде решен без наличието на хуманния фактор, свързан с информираност, съгласие и активно участие на гражданите в тези процеси. И тук възникват въпросите, заинтригували авторката на настоящата монография: подходящ ли е политическият език; разбираеми ли са аргументите, за да се постигне необходимото убеждаване на широката публика в нуждата от незабавни и широкомащабни действия за решаване на екологичните проблеми; съществува ли комуникационна бариера между политиците и гражданите, която поражда неразбирането на проблема и отсъствието на навременни общи действия…
Д-р Стоянка Балова-Цветкова е млад и перспективен автор, който показва подчертана мотивация и персонална ангажираност към изследваните въпроси. Научното издание разкрива нейната професионална зрялост, задълбочените ѝ познания по този важен и сравнително слабо проучен проблем у нас. Интересът на авторката към политическата реторика е подсилен от стремежа ѝ да го пречупи през фокуса на климатичните промени и екологичните решения. Тя защитава ролята на реторическите стратегии и политическото ораторско изкуство като средства за по-добро разбиране от обществото на сложните и многоизмерни проблеми пред съвременната климатология.
Тази сложна предметна област в представената монография д-р Балова-Цветкова анализира в национален, европейски и световен план. Тя отчита първостепенното значение на информираността на гражданите, на разбираем за тях език, за изпълнението на конкретни дейности по опазване на околната среда. Подчертава, че „работата по дългосрочните мерки за преодоляване на проблема би се оказала непосилна задача за политиците, ако гражданите не разбират защо трябва да жертват днес част от ежедневните си навици в името на бъдещите поколения”[1].
Авторката ясно формулира своята изследователска теза. Обвързва я с положението, че проблемите в комуникацията между политическите актьори и гражданите са основна причина за неразбиране на темата за климатичните промени, както и пречка за реализиране на навременни действия в тази посока. Поддържа възможността за „успешно прилагане на различни реторически практики и комуникационни стратегии, които могат да изиграят ключова роля при облекчаването и адаптацията на населението към нарастващите предизвикателства вследствие на промените в климата”[2].
Като научен редактор на това издание, бих желала да насоча вниманието на читателя към някои от съществените му предимства. Първото обективно качество на изследването е неговият интердисциплинарен характер. Проучването предлага терен за среща на реториката – класически представител на хуманитарното философско познание, и климатологията – модерен представител на науките за Земята. Това претенциозно начинание задължава авторката да познава в еднаква степен и да анализира с равностойно внимание и двете научни сфери. Интердисциплинарността на разработката очертава пресечните точки на природните и хуманитарните науки и обуславя новаторския характер на текста – положение, което следва да бъде признато, доколкото в българските изследвания по политическа реторика и климатология това е първият анализ, обединяващ тези две области на познанието. В този смисъл проведеното изследване е още едно потвърждение за огромната приложна стойност на реториката, за присъщата ѝ адаптивност, за изначалната ѝ склонност към интердисциплинарност и взаимодействия както с традиционни, така и с модерни науки. Ако изходим от съвременното схващане за реториката като „метатеория на социалното въздействие”[3], трябва да признаем, че, дори когато не е умишлен предмет на изследване, тя почти винаги присъства като модус и инструментариум в другите дисциплинарни полета.
Оценимо предимство на разработката е широтата на тематичния обхват. Научната монография повдига кръг от наболели и неотложни въпроси. Част от тях визират общоевропейската и българската политики по въпросите за климата, други акцентират върху комуникационните стратегии и реторическите аспекти, които могат да приближат тези политики до широките обществени слоеве. Именно чрез политическата реторика обществото може да получи реални познания за сериозността на екологичните проблеми, както и за водените политики в Европейския съюз.
В изложението ясно се открояват пет тематични ядра – политически език, реторическа аргументация, парламентарна реторика, екологична дипломация и климатология. В първа глава на монографията са представени основните теоретични положения, очертаващи рамките на изследваната материя. Отделено е равностойно внимание на реториката и климатологията, защитена е връзката между реторическата класика и съвременните проявления на науката за убеждаването. Полезен за читателя е преведеният на български език и съдържателно адаптиран „Речник на специализирания категориално-понятиен апарат” по въпросите на околната среда и климатичните промени – превод по издание на Генералния секретариат на съвета на ЕС „Климатични промени – 23 ключови понятия”[4]. Авторката предлага семантична адаптация на базови понятия, използвани в заседанията на ООН и политическите документи на ЕС: глобално затопляне; Зелен фонд за климата; изменение на климата; изместване на въглеродни емисии; квота за емисии; механизъм за чисто развитие; парников газ; схема за търговия с емисии на ЕС; търговия с квоти за емисии и др. Включеният в корпуса терминологичен речник е стъпка напред към ограмотяването на българския гражданин в област с висока експертност и разширяване на неговите знания за европейските и световни политики по въпросите на климата и околната среда.
Втора глава на монографията предлага реторичен прочит на екологичната дипломация. Тук д-р Балова-Цветкова организира анализа в две паралелни насоки – анализ на институционалната архитектура – отговорните междудържавни органи; и преглед на основните международни документи, регламентиращи екологичните политики, задълженията на всяка отделна държава и взаимната обвързаност между страните. Фокус на проучване са проблемите, свързани с обсъждането и приемането на основните международноправни документи в областта на климатичните промени – Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата, Протокола от Киото, Споразумението за климата от Париж.
Трета глава предлага анализ на реторическата аргументация, фокусиран в следните направления: стъпки по приемане на основните политически документи за облекчаване последствията от климатичните промени; институционална рамка по изменение на климата в Европейския съюз; национално законодателство и официални документи в българския парламент; комуникационни стратегии в Изменението от Доха и Споразумението за климата от Париж; тенденции в обществените нагласи по проблемите на климата. Д-р Балова-Цветкова „претегля” тежестта на аргументите в политическите документите, които са залегнали в основата на екологичната дипломация и изграждат регулаторната рамка на ЕС. Особено интересен е анализът на реторическите практики и комуникационните техники, прилагани в управлението на комуналните отпадъци. Проблемът с депонирането на отпадъци е от изключително значение за всеки европейски гражданин, той показва ясната корелация между глобалните екологични предизвикателства и въпросите от битовото всекидневие. Авторката очертава динамиката в общественото мнение по този наболял въпрос, като привежда данни от проведени социологически изследвания. Цитираните проучвания осветяват обществените нагласи на европейските и българските граждани по тези въпроси. В резултат от проучването на общественото мнение изследователката достига до извода: „независимо от своя висок образователен ценз, българският гражданин притежава ниска култура по въпросите на околната среда и климата”. Това положение валидизира основната ѝ теза – изработена е солидна нормативна база, предприети са адекватни мерки, но политиките по тяхното изпълнение не са комуникирани адекватно и в достатъчна степен пред обществото. Именно този комуникационен луфт се превръща в оперативно поле на кодифицираната в проучването екополитическа реторика.
В хода на цялото изложение авторката се придържа към принципа на балансирано представяне – постига хомогенност в анализа на реторическо, аргументативно, политическо и екологическо съдържание; вплита аргументативния анализ в тъканта на неизбежната техническа и административна лексика; балансирано представя връзката между геополитическото и социалното измерение на разискваната проблематика.
Специално внимание заслужава въведеният термин екополитическа реторика. Д-р Балова-Цветкова предлага дефиниция на сравнително ново и относително „подвижно” понятие в политическата реторика, а извършеният аргументативен анализ ѝ позволява да изведе спецификите на тази отскорошна категория на политическата реч. С термина екополитическа реторика тя назовава „всички предварително подготвени или спонтанни изяви в писмена или устна форма на участници в политическата дейност като политици, държавници, лидери на партии и граждани, с основен фокус екологията и опазването на околната среда”[5]. Като отличителни маркери на стиловата категория авторката посочва: високоспециализираната техническа лексика, административното звучене, строгото придържане към нормата на институционалната архитектура в аргументацията.
Терминът екополитическа реторика е адекватен израз на търсената връзка между реториката и екологичните проблеми. Кодифицирането на това понятие е основен принос в разработката, доколкото трасира пътя на оригинално направление в полето на съвременната политическа реторика. Новото понятие носи със себе си и заявката да определи идеите, специфичния език, комуникационните средства и аргументите, способни да убеждават в тезите на екологичната политика. За да добием представа от трудността на начинанието, трябва да обърнем поглед към сложното естество на самия феномен политическа екология.
Втората половина на отминалия век регистрира нарастващ интерес към темите за климата и опазването на околната среда в глобален аспект. В началото на 90-те години се утвърждава ново поле на критичното мислене, дефинирано като политическа екология. Историята на екологията и опазването на околната среда до този момент се гради върху наратива за това как „белите елити на богатите страни”[6] са открили красотата на природата, но и нейната уязвимост, и се опитват да я защитят. От началото на ХХI век политическата екология вече се превръща в поприще на интелектуално действие и поле за научни и политически дебати. В това си качество дисциплината успява да постави на дневен ред проблеми, които водят след себе си и нови интерпретативни парадигми.Първоначалната „литературна” версия на екологизма вече се измества от друга идея – отношенията между обществото и околната среда. Стремежът към здрава и красива природа все повече се превръща в лукс за богатите страни и далеч надхвърля хоризонтите на развиващите се икономики. Една оригинална концепция за екологична справедливост, като материална основа за препитание на общностите, които, защитавайки природата, защитават своето оцеляване, предлага Джоан Алиер в труда „Екология на бедните. Борбата за екологична справедливост” (2009). Още в началото на Новото хилядолетие, Алиер поставя въпроса за ревизия на екологичната култура и капитално преосмисляне на идеята за околната среда. Преосмислянето на темата още по-чувствително откроява икономическата логика. В „Land Degradation and Society” (1987) Блейки и Брукфийлд определят политическата екология като „нещо, което произтича от включването на екологичния проблем в политическата икономика”[7]. Този неолиберален прочит на идеята за околната среда лежи в основата на наложилото се схващане за екологията като „наука за икономиката на живата природа”[8].
Съвременната политическа екология се „предефинира от способността да предостави общо множествено поле за обработка, в което различните нива на критика могат да се припокриват, но налагат изработване на радикално различни модели за интерпретация на реалността”[9]. Днешното изследователско поле на екологичната политика се определя като „пресечна точка между човешкото общество, биофизичната среда и политическата икономика”[10].
Очевидно дебатът за екологичната политика е сложен и нееднозначен. Свидетелство за това е и оценката на С. Торе: „Поле, което се определя по-добре от своите затруднения, отколкото от присъствието на нормативни текстове”[11]. Ситуацията през последните десетилетия допълнително се усложни, поради дългата поредица от процеси на обща социална трансформация и планетарна екологична криза, като пандемии и глобално затопляне. В тези условия старите форми на екологично господство и изключване[12] срещат структурите на Модерността и формират нови полета на рефлексия, в които реалността се интерпретира според моделите на европейската рационалност.
В наши дни политическата екология преминава етап на сериозна теоретична преразработка, свързана главно с преоценка на връзката между обществото и природата. Очевидно кризата в отношенията общество – екология е непреодолима със средствата на традиционните парадигми, необходим е нов прочит на тези процеси, прочит, който е близък до обикновения човек. Преосмислянето на екологичната политика предполага не само намиране на адекватни политически решения, предвид мащабните измерения на днешните екологични кризи, но и промяна в начините, по които политическите елити представят пред обществото тези политики. Това положение отваря възможности за използване на различни комуникативни модуси и нови интерпретативни инструменти – именно тук в дебата за екологичната политика се включва и реториката, широко поставена на полето на хуманитарното познание. Илюстрация за това е и опитът на д-р Стоянка Балова-Цветкова да открие пресечните точки между устойчивите природонаучни принципи на екологията и далеч по-неустойчивите закономерности на политическата изразност – среща на естествена наука и хуманитарно знание, която провокира дискусия за екологичната политика, разгледана през призмата на реторическата комуникация.
Всъщност връзките между естествените науки и хуманитарното философско познание са стародавни и съвсем обясними. Като представител на природните науки, екологията припознава някои от класическите подходи на натюрфилософията – онази най-ранна историческа форма на философия, която подтиква към умозрително изучаване на природата и нейната цялост. Изследвайки общите функционални закони на биосферата, съвременната екология дава „принципната основа за изследване на обществените взаимодействия при хората”[13]. С огромно практическо значение за човека и социалните процеси са нейните научни подразделения: екология на човека, социална екология, геоекология.
Като научно поле с широк интердисциплинарен характер, реториката търси и открива пресечни точки с останалите науки и тази връзка е съвсем защитима: „Реториката е не просто и не само част от „голямата“ философска наука в качеството си на „философия на релативизма“… тя е важно свързващо звено между философията и много други науки, които се занимават с комуникацията, езика, културата, социума и образованието”[14]. Представената монография по чудесен начин илюстрира тази връзка – разработването и прилагането на ефективни екологични политики би било непостижимо без правилното им комуникиране пред обществото. Призвана за това е реториката със своята свързваща функция, тъй като обществото, от една страна, е основен фактор и участник в екологичните процеси, от друга страна, то е динамична структура, която реториката изучава през призмата на комуникацията. Промотирането и популяризирането на екологичните политики са процеси, попадащи пряко в научно-практическото поле на науката за убеждаващата комуникация. Конструктивните екологични решения предполагат не само възпитаване в обществото на способности за адаптация към средата, но и намиране на успешни подходи за комуникиране на сложните екологични проблеми и възможните решения.
Научната монография на д-р Балова-Цветкова притежава качества, които позволяват получените резултати да намерят практическо приложение. В заключителната част на изследването авторката формулира полезни препоръки, свързани с: въвеждане на екологично образование; разработване на екологични информационни кампании и инициативи, преведени на разбираем за обикновения гражданин език и подпомогнати със средствата на реториката и убеждаващата комуникация; въвеждане на екологичната проблематика във фокуса на законодателната, изпълнителната и местната власт[15].
Практическият характер на изданието предполага неговата аудитория да не се ограничава само до академичната колегия и експертите по екология и климатология. Разискваните теми ще привлекат интереса на по-широк читателски кръг – политолози, социолози, медийни експерти, специалисти по връзки с обществеността и ангажирани с темата за опазването на околната среда лица.
Монографията „Екополитическа реторика. Дискусия за климата” представя на читателската аудитория изследване, посветено на проблем с глобални мащаби и неотложност, която се обективизира с тревожни темпове. Разработката популяризира нова перспектива в осмислянето и употребата на екологичната тематика в съвременната политическа комуникация. Обогатява българската научна литература с оригинално изследване на екологичната парадигма в политическата реторика. Убедена съм в успеха на изданието и в академичните перспективи на младата авторка.
На добър час!
доц. д-р Нели Стефанова
Използвана литература:
[1] Балова-Цветкова, С. (2022). Екополитическа реторика. Дискусия за климата. София: УИ „Св. Климент Охридски”, вж. Заключение.
[2] Пак там, Въведение.
[3] Александрова, Д. (2013). Метаморфози на реториката през ХХ век. София: УИ „Св. Климент Охридски”, с. 9.
[4] European Union, Key terms in 23 languages.[online], <https://www.consilium.europa.eu/media/31065/climatechange_key-terms_bookmarks1.pdf>.
[5] Балова-Цветкова, С. (2022). Екополитическа реторика. Дискусия за климата. Глава 1.
[6] Заимствам метафоричен израз на М. Армиеро от предговора към изданието на Дж. М. Алиер (2009). Вж. Alier, J. M. (2009). Ecologia dei poveri. La lotta per la giustizia ambientale. Milano: Editoriale Jaca Book,<https://books.google.bg/books?id=4CY5u0UqMOkC&pg=PR6&hl=bg&source=gbs_selected_pages&cad=2#v=onepage&q&f=false>, последно посещение на 31.08.2022.
[7] Torre, S. (2020). Il metodo del viventе. L’ecologia politica e la rielaborazione del discorso geografico. In: Bandiera, M. & V. Bini (eds). The Territories of Political Ecology: Theories, Spaces, Conflict – Geography Notebooks 2020, 3 (2) (рр.201–217), р. 202, <https://www.researchgate.net/publication/347917735_Il_metodo_del_vivente_L’ecologia_politica_e_la_rielaborazione_del_discorso_geografico>, последно посетен на 31.08.2022.
[8] Phillipson et al. (2009). Navigating the social sciences: interdisciplinarity and ecology. In: Journal of Applied Ecology 46. pp. 261 – 264.
[9] Torre (2020), р. 205.
[10] Вж. Little 2007, Smith and Reeves 2020. Little, P.E. (2007). Political Ecology as Ethnography: A Theoretical and Methodological Guide.Horizontes Antropologicos, vol 3. Porto Alegre, <http://socialsciences.scielo.org/scielo.php?script=sci_arttext&pid=S0104-71832007000100012>, последно посетен на 01.09.2022; Smith, S., and E. Reeves (eds.) (2020). Human Systems Ecology: Studies in the Integration of Political Economy, Adaptation, and Socionatural Regions. Routledge, https://www.amazon.com/Human-Systems-Ecology-Integration Socionatural/dp/0367156865?asin=0367156865&revisionId=&format=4&depth=1, последно посетен на 01.09.2022.
[11] Torre. (2020). р. 209.
[12] Теоретичният обзор показва политическата екология като специфична област на рефлексия, изградена предимно върху критиката на категорията природа. „Като се тръгне от концепцията на А. Салех (1997), който я вижда като политически проект, и се стигне до новия прочит на Д. Алиер (2009), природата се разглежда като категория, конструирана с цел да извърши „процес на присвояване”. Предвид идеята за съществуването на природни пространства, противопоставящи се на изграждането на цивилизацията, това не е неутрално теоретично предположение, а означава избор да се конструира дисциплина, насочена към присвояването на света”. Torre (2020), р. 210.
[13] Phillipson, J et al. Navigating the social sciences: interdisciplinarity and ecology. In: Journal of Applied Ecology 46. 2009. pp. 261 – 264; Pickett, Steward T. A et al. Beyond Urban Legends: An Emerging Framework of Urban Ecology, as Illustrated by the Baltimore Ecosystem Study. In: BioScience 58. 2008, pp. 139 – 150.
[14] Петрински, Г. (2020). „Реторика онлайн” ще търси и открива пресечните точки между класическото и модерно изкуство на изразяването. В: <Списание „Реторика онлайн” 2020 – Брой 1, <https://rhetoric-bg.com/>, последно посетен на 06.09.2022.
[15] Балова-Цветкова. (2022). Заключение.
Comments
0 comments
