Ролята на педагогическата реторика при работа с деца с поведенчески проблеми

Брой 8

Йордан Георгиев,

Медицински колеж – Варна, email: yordan.georgiev@mu-varna.bg

Резюме:

Работата с деца с поведенчески проблеми изисква внимателен подход, като важна част от процеса е комуникацията – начинът, по който се общува с тях. Добре структурираният и съобразен с възрастта и нуждите на детето език може да помогне за справяне с трудностите в поведението. В процеса на ефективна комуникация, педагогът или терапевта може да приложи специален подход, който да стимулира положителни промени в емоционалното състояние, които рефлектират и в поведението на детето. Основните подходи включват активно слушане, използване на ясни и прости указания, позитивна вербална  подкрепа, рефрейминг и конструктивни корекции. Важно е да се постави акцент върху емоционалната интелигентност, за да се създаде доверие и сигурност, безопасна среда за детето. Комуникацията и реторическите похвати, основани на съчувствие и разбиране, могат да бъдат надежден инструмент за решаване на поведенческите проблеми и насърчаване на социалната адаптация.

Ключови думи: деца, реторика, поведенчески проблеми, хиперактивност

THE ROLE OF PEDAGOGICAL RHETORIC IN WORKING WITH CHILDREN WITH BEHAVIORAL PROBLEMS

Yordan GeorgievMedical College – Varna, email: yordan.georgiev@mu-varna.bg

Abstract:Working with children with behavioral problems requires a careful approach, and an important part of the process is communication – the way in which you communicate with them. Well-structured language appropriate to the child’s age and needs can help deal with behavioral difficulties. In the process of effective communication, the educator or therapist can apply a special approach to stimulate positive changes in the emotional state, which also reflect in the child’s behavior. Basic rhetorical techniques include active listening, using clear and simple directions, positive verbal support, reframing, and constructive corrections. It is important to emphasize emotional intelligence in order to create trust and security, a safe environment for the child. Rhetoric based on sympathy and understanding can be a reliable tool for solving behavioral problems and promoting social adjustment.

Key words: children, rhetoric, behavioral problems, hyperactivity

Въведение

Педагогическата реторика се отнася до използването на езикови средства и техники за ефективно комуникиране и убеждаване в контекста на образованието. Тя включва способността на учителите да предават знания, да мотивират учениците, да обясняват идеи и да изграждат доверие и уважение чрез правилния избор на думи, интонация, жестове и други вербални и невербални средства. Педагогическата реторика се използва не само за предаване на информация, но и за създаване на взаимодействие, което стимулира размишление, креативност и активно учене у учениците. Включва както аргументиране и обяснение на теоретични концепции, така и създаване на възможности за диалог и критично мислене ^[1].

Работата с деца с поведенчески проблеми изисква специален подход, който включва не само педагогическа и психологическа подготовка, но и умение за правилно използване на реториката. Възприемам реториката в контекста на работата с деца с поведенчески затруднения като изкуство, майсторство да се комуникира по начин, който стимулира положителни промени в тяхното поведение и емоционално състояние. В тази статия ще разгледам основни реторични техники, които могат да бъдат полезни при взаимодействието с деца, изправени пред различни поведенчески и емоционални предизвикателства.

В днешната динамично развиваща се информационна среда и променящите се потребности от информация много от класическите реторични постулати стават неподходящи и неефективни. Въпреки това реториката запазва своето място в съдилищата, политическия живот, дипломацията, търговските преговори и други области на обществения и икономическия живот. Но тя вече не е класическа универсална реторика; тя е преди всичко реторика на професионалната сфера ^[2],[3].

Поведенческите проблеми при деца могат да се проявят като следствие на различни причини и фактори, като социални, емоционални, психически или неврологични. Те често отключват агресивно поведение, нарушения в социалните отношения, липса на внимание и импулсивност. Психологическите аспекти на тези проблеми са ключови за разбирането на детето и адекватното му  подкрепяне ^[4].

Ролята на реториката в педагогическия процес

Педагогическата реторика може да изпълнява и функцията на интеграция на образователни дисциплини ^[5]. При работа с деца с поведенчески проблеми не е просто начин на говорене, тя е специфичен диалог, чиято цел е постигане на взаимно разбиране, изграждане на доверие и създаване на условия за по-ефективна комуникация. Важно е да се прилага емоционално интелигентно общуване, което да създаде безопасна и подкрепяща среда. Ефективната реторика може да помогне да се намали агресията, да се стимулира самоконтролът и да се насърчи социализацията ^[6].

Реторичните стратегии за работа с деца могат да бъдат представени по следния начин:

 – Активно слушане: Един от основните принципи на реториката в работата с деца с поведенчески проблеми е активното слушане. Това означава не само да чуем, но и да разберем емоционалното състояние на детето. Педагогът или терапевтът трябва да даде пространство на детето да изрази своите чувства, да ги валидира и да отговори по начин, който показва разбиране и съчувствие.

– Използване на ясни и прости указания: При деца с поведенчески проблеми, които може да имат затруднения с възприятията или концентрацията, е важно указнията да бъдат кратки, ясни и директни. Това позволява на детето да разбере какво се очаква от него и как да се справи с дадена ситуация.

 – Позитивна подкрепа: Реториката може да се използва за изграждане на положителни нагласи у детето. Насърчаването чрез похвала, когато детето показва добро поведение или напредък, е надежден инструмент. Важно е да се акцентира на усилията, а не само на резултатите.

– Техника на “рефрейминг”: Това е техника, която включва пренасочване на вниманието на детето към положителните аспекти на дадена ситуация. Например, ако детето не е успяло да изпълни дадена задача, може да се каже: „Разбирам, че беше трудно, но виждам, че ти се постара и научи нещо ново.“ Тази реторична стратегия не само показва внимание и подкрепа, но и насърчава детето да продължава да се опитва.

– Конструктивни корекции: Вместо да се критикува поведението на детето директно, реториката комуникацията трябва да бъде насочена към това как поведението на детето може да се подобри. Вместо да се каже: „Ти си лошо дете“, по-добре е да се използва израз като: „Това поведение не беше правилно, но можем да се справим с него заедно.“ Тази подходяща и конструктивна критика не само че не унижава детето, но го насърчава към промяна ^[7].

Проблеми, свързани с педагогическата  реторика при работа с деца с поведенчески проблеми

Не всички деца реагират по един и същ начин на реторичните педагогически стратегии. Възможно е някои деца да имат затруднения с разбирането на определени изрази, което изисква използването на алтернативни методи като визуални подкрепи – невербална комуникация или използване на по-опростен език. Освен това, когато диалогът не е подкрепен от действия, това може да доведе до неуспех в процеса на работа с детето ^[8] .

Емоционалната интелигентност при децата има ключова роля в тяхното личностно и социално развитие. Тя включва умения като разпознаване и управление на собствените емоции, разпознаване на емоциите на другите, емпатия и способност за изграждане на здрави взаимоотношения. Емоционалната интелигентност е свързана с умението на децата да се справят със стрес, да решават конфликти, да изразяват себе си по конструктивен начин и да се свързват с другите. Родителите, които активно подкрепят развитието на емоционалната интелигентност у децата си, ги подготвят за успешни и хармонични взаимоотношения в бъдеще. Ето защо образът на родителя е представен като педагогическа ценност внушава ролята на възрастния като мотиватор и модел за подражание ^[9] .

Емоционалната интелигентност е също толкова важна, колкото и техническите реторични умения. Когато работим с деца с поведенчески проблеми, е необходимо да разбираме собствените си емоции и емоциите на детето, за да можем да реагираме адекватно. Реториката, основана на емоционално разбиране и съчувствие, е много по-ефективна при изграждане на доверие и емоционална стабилност у детето ^[10]. Според Голман емоционалната интелигентност включва самосъзнанието и умение на индивида да се справя с вътрешните си преживявания ^[11].

Албрехт метафорично описва крайните степени на социалната интелигентност. Много ниска, „отровна” и много висока – „подхранваща”. В тази логика се оценява и поведението на хората. Отровното поведение спрямо  другите ги кара да се чувстват „неоценени”, „неспособни”, „уплашени”, „гневни”, „разочаровани”. Подхранващото поведение кара другите да се чувствавт „значими”, „способни”, „обичани”, „уважавани”, „ценени” ^[12]. Тези анализи са изключително полезни за терапевта в сферата на физиотерапията.

Табл. 1. Реторични техники за подобряване на комуникацията с деца.

 

Реторична техника	Описание	Цел/Полза
Активно слушане	Слушане без прекъсвания, като се обръща внимание на емоциите и мислите на детето.	Изграждане на доверие, осигуряване на подкрепа и разкриване на емоционалните нужди на детето.
Ясни и прости изказвания	Използване на кратки и директни изказвания, за да се избегне объркване и неразбиране.	Опростяване на комуникацията, за да се гарантира, че детето разбира какво се очаква от него.
Позитивно подкрепление	Подкрепа чрез похвала или награди за правилно поведение и усилия.	Насърчаване на положителни поведения и мотивация за продължаване на усилията.
Рефрейминг (пренасочване)	Пренасочване вниманието към положителните аспекти на поведението или ситуацията.	Промяна на възприятията на детето, акцентиране върху напредъка и усилията вместо провала.
Контруктивни корекции	Корекции, насочена към подобряване на поведението, без да се засягат личностни качества на детето.	Избягване на демотивиране на детето и насърчаване на самоусъвършенстване и самоотговорност.

Таб. 1. обобщава основните реторични техники и тяхната роля в подобряване на комуникацията с деца, които имат поведенчески проблеми.

Примери за резултати от практическото приложение на реторичните техники при деца с поведенчески проблеми.

Като рехабилитатор/терапевт работещ с деца мога да разкажа и да дам много примери за реторични техники, които използвам. При последният ми случай на дете с поведенчески проблем установих, че най-важно за децата е изграждането на доверие, тоест техниката за активно слушане е една от водещите в моята практика.

Друг пример, който бих споделил, е как една майка дойде при мен и ми каза може да се илюстрира със следното изказване на една майка:  „Ама той Вас ви слуша, а мен не иска и да ме чуе като му приказвам”. Тук според мен много родители забравят, че това са деца и искат да си говорят с тях като с възрастни. Детето се обърква и не знае какво се изисква от него. Затова в тази ситуации използвам техниката за ясни и прости изказвания, така детето знае какво точно искам от него.

Още едни пример, който бих искал да споделя с вас е при работата в група с деца. Техниката позитивна подкрепа е изкючително полезна в този момент, защото децата гледат и се учат едно от друго. И когато похвалих детето, че си е свършило добре работат и правилно е изпълнило упражненията си, останалите деца се мотивираха да си направят упражненията,  защото след това очакват похвала/одобрение от мен за добре свършената работа.

Това са само една малка част от примерите, които могат да се дадат. При работата с деца не винаги е необходимо използването на всички реторични техники. За да имаме успех с тях е важно да подходим индивидуално към всяко едно от децата и да имаме подкрепата на техните родители.

Заключение

Работата с деца с поведенчески проблеми е комплексен и предизвикателен процес, който изисква комбиниране на различни подходи и умения, включително реторични техники. Използването на правилния подход може да създаде условия за по-добро разбиране, намаляване на конфликтите и насърчаване на положителни промени в поведението. Важно е да се развиват както комуникационни, така и емоционални компетенции в работата с тези деца, за да им се осигури подкрепа в техния път към социална адаптация и емоционално благополучие.

БИБЛИОГРАФИЯ

 

1. Александрова, Д. (2020). Реторическите тренинги: Симбиоза на комуникативната теория и практика, Медии и език 1(7), 9–20.
2. Андреева, Л. (1999) Социално познание и междуличностно взаимодействие, София: ИК Лик, 35.
3. Велева, Ц., Авджиева-Тзавел &, Д. (2023). Синдром на дефицит на внимание и хиперактивност—Генетичен скрининг в помощ на диагностиката и лечението, Педиатрия  63(4): 19
4. Горобец, Л. Н. (2007) Педагогическая риторика: Теория и практика обучения студентов-нефилологов риторической компетенции. РИЦ АГПУ.
5. Желязкова, З. (2023). Комуникация, афект и учене в класната стая, Педагогика 95(3): 333–352.
6. Кирилова, И. (2015). Развитие на натуралистичната интелигентност чрез природонаучното обучение в началното училище, Педагогика 87(4): 502–511.
7. Сотирова, М. (2024) Педагогическата компетентност на родителя – литературни прочити на лирически произведения за деца от Българското възраждане до 1944 г. Реторика и комуникации 61 (октомври), ISSN 1314-4464
8. Събева, Я. (2022). Реторика и управление на комуникационните кризи в образованието в периода 2020-2021 г. Стратегии на образователната и научната политика 30 (4): 369-383.
9. Тоцева, Я. (2011) Педагогическа реторика и педагогическа комуникация, Реторика и комуникация 1.
10.  Тоцева, Я. (2018) Комуникацията в образованието – вербални, визуални и виртуални технологии. В: Сборник доклади, представени на международната научна конференция „Педагогическата комуникация: настояще и бъдеще“ 02-03 февруари 2018, София: Фабер ISBN 978-619-00-0712-8

BIBLIOGRAPHY

 

1. Albrecht, K. (2009). Social Intelligence: The New Science of Success. John Wiley & Sons.
2. Goleman, D. (2019). The Emotionally Intelligent Leader. Harvard Business Press.

За автора/About the author:

Йордан Георгиев е докторант в Медицински университет Варна, Катедра по социална мединица и организация на здравеопазването и понастоящем асистент в Медицински колеж – Варна към учебен сектор „Рехабилитатор”. Научните му интереси обхващат системния подход в рехабилитацията на деца и влиянието на източните бойни изкуства върху възстановителните способности на организма. Има професионален опит в работата с деца и провеждането на тренировки по източни бойни изкуства.

Yordan Georgiev is a PhD student at Varna Medical University, Department of Social Medicine and Health Care Organization, and currently an assistant at Medical College – Varna at the “Rehabilitator” study sector. His research interests include the systemic approach in the rehabilitation of children and the influence of Eastern martial arts on the body’s restorative abilities. He has professional experience in working with children and conducting training in eastern martial arts.

 

---

^[1] Събева, Я. 2022

^[2] Андреева, Л. 1999

^[3] Тоцева, Я. 2018

^[4] Велева, Ц. Авджиева. 2023

^[5] Горобец, Л. Н. 2007

^[6] Тоцева, Я. 2011

^[7] Желязкова, З. 2023

^[8] Алекасандрова, Д. 2020

^[9] Сотирова, М. 2024

^[10] Кирилова, И. 2015

^[11] Goleman, D. 2019

^[12] Albrecht, K. 2009