Брой 8
Стоянка Балова-Цветкова
Софийски университет „Св. Климент Охридски“, e–mail: balova@uni–sofia.bg
Резюме:
Статията разглежда inventio – първия етап от реторическите канони, който се фокусира върху търсенето и селектирането на материали за изграждане на ораторски творби. Представени са нови подходи при реализирането му като мозъчна атака (брейнсторминг), търсене по ключови думи, използване на социални мрежи и изкуствен интелект за генериране и структуриране на аргументи. Google и AI платформи като ChatGPT и Gemini ускоряват процеса, като предоставят достъп до големи масиви от данни, анализират тенденции в обществените дискусии и предлагат структурирани аргументи. В текста е представен сравнителен анализ между търсенето и селектирането на подходящи материали чрез Google и ChatGPT.
Ключови думи: inventio, изкуствен интелект, Google, ChatGPT, подготовка на ораторска изява, виртуална среда
INVENTIO IN THE VIRTUAL ENVIRONMENT. USE OF ARTIFICIAL INTELLIGENCE IN THE PREPARATION OF PUBLIC SPEAKING
Chief Assist. prof. Stoyanka Balova-Tsvetkova, PhD.,
Sofia University “St. Kliment Ohridski”, e-mail: balova@uni-sofia.bg
Abstract:
The article examines inventio – the first stage of the rhetorical canons, which focuses on searching and selecting materials for the construction of public speaking compositions. It presents new approaches to its implementation, such as brainstorming, keyword search, the use of social networks, and artificial intelligence for generating and structuring arguments. Google and AI platforms such as ChatGPT and Gemini accelerate the process by providing access to large datasets, analyzing trends in public discourse, and offering structured arguments. Comparative analysis between searching and selecting appropriate materials through Google and ChatGPT is also presented in the text.
Keywords: inventio, artificial intelligence, Google, ChatGPT, public speaking preparation, virtual environment
Реторическото общуване е форма на комуникация, която се фокусира върху убеждаването и въздействието върху аудиторията чрез ефективно използване на езика и съответните реторически техники и стратегии. Класическият подход към реториката включва петте реторични канона (принципа) inventio, dispositio, elocutio, memoria и actio, които съществуват още от Античността и уточняват компонентите на комуникативния акт. Те предоставят цялостна рамка за създаване и представяне на ефективни речи и послания. Обхващат всички аспекти на реторическото изкуство – от изследването и събирането на материали, през тяхното структуриране и стилизиране, до запаметяването и представянето пред аудиторията. Въпреки че тези принципи произхождат от античността, те остават актуални и в съвременната комуникация и публично говорене.
В класическата концепция inventio е първият етап, в рамките на който се търси и селектира конкретен материал. Донка Александрова го посочва като начален, базисен етап или още „изобретяване на материала“.[1] Авторът посочва също, че „материалът за бъдещата ораторска творба се дели на две категории: конкретни дела, наричани у гърците „хипотези“, а у римляните „казуси“, и общи въпроси: – у гърците „тези“, а у римляните „въпроси“[2]. Този етап олицетворява възможността да се намерят подходящи аргументи във всяка реторическа ситуация.
По отношение на характеристиката на самите материали Аристотел дели методите за убеждаване на технически и нетехнически. Като нетехнически доказателства извежда законите, общественото мнение, признания, договори, споразумения, цитати и поговорки, т.е. всички онези доводи, които са извън оратора. Същинските реторически методи за убеждаване (техническите) се сочи още, че зависят от впечатлението за характера на оратора, от настроението на слушателите и от самия комуникативен акт[3].
Лариса Катс обобщава, че в съвременната трансформация първият канон дава възможност не само на оратора да открива източници и ресурси, а чрез хиперлинкове да се въвлича и самата аудитория[4]. Според Мавродиева този факт повишава изискванията към всеки, който публикува в мрежата, тъй като нарастват възможностите на аудиторията да верифицира достоверността на използваните факти[5].
В настоящето, този етап се проявява чрез създаване на разнообразни изследователски методи и стратегии за откриване на подходящи аргументи. Един от най-разпространените съвременни методи е мозъчната атака(брейнсторминг). Това е групова техника за генериране на нови идеи при вземането на последващи решения. Използва се още като помощно средство за дефиниране на определени задачи и конкретни проблеми върху които предстои да се работи, както и за намиране на надеждни решения. Тя може да бъде реализирана, както чрез директна комуникация, така и чрез индиректно общуване чрез различни платформи за онлайн комуникация, като Zoom, MS Teams, Google meet и др.
Друг съвременен метод, който се проявява в този етап и намира отражение във виртуалното пространство е т.нар. търсене по ключови думи. Един от начините на реализиране на този метод е чрез световната търсачка Google. Алгоритъмът на платформата налага предварителен анализ и избор на подходящи ключови думи, които да осигурят на търсещия достъп до ефективна информация. Социалните мрежи Facebook, Instagram и X (Twitter) също предоставят възможност за търсене на информация по ключови думи. Информацията в тях се обособява чрез хаштагове (#) и ретуити (RT). Модерни в най-ново виртуално време в българската действителност станаха хаштаговете, или на български език “ключови думи”, “етикети”, които обединяват около себе си събития, каузи, публикации, новини и информация.
След създаването на програмите за изкуствен интелект (AI), етапът по селектиране на материала чрез търсене на подходяща информация придоби ново измерение.
Първата AI програма носи името ChatGPT и е създадена през 2020 г. от OpenAI[6]. По същество платформата играе ролята на виртуален асистент, който е програмиран да отговаря на зададени към него въпроси и задания в реално време.
Code Academy представят ChatGPT като един от многото модели на изкуствен интелект, който е базиран на архитектурата на GPT (Generative Pre-trained Transformer), която използва принципите на машинното обучение за обработка и генериране на естествен език. Програмирането на виртуалния асистент се реализира посредством трансформаторен модел за машинно обучение върху огромни количества текстови данни, събрани от интернет – книги, статии, уебсайтове и много други текстови ресурси[7]. Генерирането на текст се реализира след задаване на въпрос или заявка. Използвайки своите обучени параметри платформата визуализира подходящ отговор. От CodeAcademy сочат, че този процес „включва анализ на въпроса, разпознаване на контекста и генериране на текст, който да е смислен и релевантен за зададената тема и на съответния език, на която е дадено заданието“[8]. Платформата работи на различни езици (вкл. и български език) и подлежи на непрекъснато обновление и подобрение на функционалностите. Актуализацията се реализира от експерти програмисти, които работят за усъвършенстване на алгоритмите и допълнително обучение на виртуалния асистент.
Етапът inventio може да се реализира бързо и ефективно чрез използване на програми за изкуствен интелект (AI), които могат значително да оптимизират процеса чрез автоматизирано генериране, анализ и структуриране на търсената информация. Програмите за изкуствен интелект събират и анализират огромно количество информация от различни източници за секунди. Най-широко използваната програма остава ChatGPT, като към края на 2024 г. Google усъвършенства и своя продукт в тази посока – Gemini. При посочени конкретни задания, платформите представят различни идеи, разнообразни перспективи, аргументи и контрааргументи по зададена предварително тема. След като изкуственият интелект генерира и анализира идеи и доказателства, той може да оптимизира процеса по подредба на аргументите според тяхната сила и значимост, базирайки се на анализ при предходни сходни ситуации.
AI може да анализира данни и за целевата аудитория, за да идентифицира нейните предпочитания, интереси и ценности, което е ключово за подбора на подходящи аргументи. Чрез обработка на данни за аудиторията (например през социалните медии или анкети), изкуственият интелект може да предложи релевантни теми и ефективни реторически подходи за целевата аудитория. Инструментите за анализ на тон (tone analysis) могат да помогнат при формирането на аргументи, които да резонират емоционално с аудиторията.
Етапът inventio често е най-времеемкият, но използването на AI значително ускорява процеса, като автоматизира събирането, систематизирането и анализа на информация.
Съществуват обаче някои специфики в задаването на командите, които следва да се вземат предвид, когато се черпи информация чрез платформите за изкуствен интелект.
В следващите редове е направен авторски паралел за особеностите при търсенето на информация в Google и ChatGPT.
| Основен подход към търсенето | |
| ChatGPT | |
| Платформата предоставя списък с резултати от множество източници (уебсайтове, статии, блогове и др.), организирани на базата на алгоритми за търсене и SEO оптимизация. Търсещият информация (потребителят) трябва да формулира ключови думи и сам да избере подходящите източници от представените резултати. Използването на филтри (ограничение във времето, тип съдържание) благоприятства процеса по събиране на информация. | Програмите за изкуствен интелект предоставят директен отговор на зададения въпрос/задание от страна на потребителя, синтезирайки информация от данните, на които предварително е обучен. Потребителят задава въпрос и/или дава конкретно задание за което получава обобщение или изчерпателен финален отговор. Задължителен елемент се явява задаването на социална роля през която изкуственият интелект да предостави търсената информация. За по-оптимални резултати следва да се предостави и определен контекст, който да послужи на ChatGPT да разбере по-добре поставената му задача. |
| Селекция и интерпретация на информация | |
| Търсенето в Google изисква от потребителя да избере и интерпретира подходящите източници от представените резултати. Той еднолично трябва да оцени валидността на източника (достоверност на сайта, авторство, дата на публикуване и др.). Съществува риск от доминиране на неподходящи или рекламирани резултати. Това изисква критично мислене от страна на търсещия информация, за да оцени и елиминира субективните или вече остарели данни. | При ChatGPT е налице автоматична селекция. Платформата генерира информация въз основа на данните, на които е предварително обучен. Съществува възможност за представяне на източниците, които виртуалният асистент използва. |
| Контекст и персонализация | |
| Алгоритмите на Google се опитват да разберат контекста на запитването, но резултатите зависят основно от ключови думи и SEO оптимизацията. Визуализираните източници се влияят от историята на търсене и предпочитанията на конкретния потребител. В процеса на подбор ключовите думи трябва да бъдат много конкретни, за да се избегне представяне на неподходящи резултати. | ChatGPT може да разбере по-широк контекст и да адаптира отговора си според зададения въпрос или поставената задача. Съществува възможност при която потребителят може да задава допълнителни въпроси, с цел изясняване или допълване на представената информация. Въпреки предимствата, съществуват и някои недостатъци при които е налице споделяне на отговори, които не са релевантни за дадената ситуация. Именно затова човешкият фактор остава неизменна част при търсенето и сегментирането на информация. |
| Скорост и удобство | |
| Google позволява достъп до огромен брой източници и информация в реално време. Потребителят обаче трябва да отдели време за преглед и селекция на най-релевантните информационни източници. | ChatGPT предоставя директен, обобщен и удобен за четене отговор за кратко време. Ако въпросът обаче е сложен, много специализиран или некоректно зададен, то информацията може да не е изчерпателна или достатъчно точна. |
| Надеждност и проверка на информацията | |
| При търсенето в Google се изисква от потребителя да провери достоверността на източниците. Особено подходящо е за теми, изискващи официални данни или научна основа. Съществува възможност за сравнение на различните източници. | ChatGPT не предоставя линкове или авторитетни източници (освен ако не е свързан с онлайн база данни), което затруднява проверката на информацията. Полезен за първоначален анализ и синтез на информация, но не винаги е достатъчен за академични или официални изследвания. |
Търсенето в Google и чрез ChatGPT предлага различни подходи за откриване на информация. Google е по-подходящ за събиране на необходимите информационни източници и задълбочено качествено проучване, докато платформите за изкуствен интелект са подходящи за бързи, обобщени и адаптирани отговори. При реализиране на процеса по търсене, паралелното използване на двата инструмента е от стратегическо значение за ефективността на крайния резултат. Тук следва да се вземат предвид целта на търсенето, надеждността на източниците и спецификите на информацията.
В класическата реторика inventio е първият и най-важен етап от изграждането на аргументация, свързан с откриването на идеи, факти и доказателства, които ще бъдат използвани в подготовката на убеждаващото слово. В традиционния си контекст този процес разчита на критично мислене, персоналната възможност за създаване на аргументи на базата на натрупани предходни опит и знания от страна на оратора. В днешната дигитална епоха изкуственият интелект (AI) и търсачките като Google радикално трансформират начина, по който се реализира този етап в онлайн пространството.
Търсачките като Google предоставят бърз достъп до огромни масиви от информация, което значително ускорява процеса на изследване и анализ. Чрез алгоритми за индексиране и класиране на съдържание, платформите позволяват на ораторите да намират актуални данни, исторически факти, обществено мнение и ключови концепции, които могат да бъдат използвани за изграждане на убедителна аргументация.
От друга страна, изкуственият интелект предоставя по-сложни инструменти за анализ и генериране на идеи. Чрез обработка на естествен език (NLP) AI може да идентифицира тенденции в обществените дискусии, да анализира емоционалните нагласи по дадена тема и дори да предложи алтернативни формулировки и контрааргументи. Такива технологии не само улесняват процеса на изследване, но и предоставят възможност за по-прецизно адаптиране на ораторското послание към съответната аудитория.
Въпреки тези предимства, критичното мислене и ораторската интуиция остават от решаващо значение. Автоматизираното търсене и AI анализите могат да бъдат безспорни помощници в процеса на търсене и подбор на информация, но крайният избор на аргументи, тяхната структурираност и ниво на убедителност зависят от оратора.
В заключение, inventio в онлайн пространството вече не е статичен и линеен процес, а динамична, интерактивна и технологично подкрепена дейност, която комбинира традиционните реторически техники с мощта на алгоритмите и базите от данни. Изкуственият интелект и търсачките не заменят човешката креативност, но я разширяват, като позволяват на съвременните комуникатори да изграждат по-информирани, адаптивни и убедителни послания.
БИБЛИОГРАФИЯ
- Александрова, Д. (2013) Метаморфози на реториката на ХХ век. София: УИ „Св. Климент Охридски“
- Мавродиева, И. (2010) Виртуална реторика. От дневниците до социалните мрежи. София: УИ „Св. Климент Охридски“
- Вичева, Д. (3 април 2023) Какво е Chat GPT и как се работи с него: всичко, което трябва да знаете. Достъпно от https://denitsavicheva.com/kakvo-e-chatgpt-i-kak-se-raboti-s-nego/ [Прегледан на 6.12.2024]
- Code Academy (29 август 2024) Какво представлява ChatGPT и как работи? Достъпно от: https://codeacademy.bg/ai-ml-ai-prilozheniya/chatgpt-and-how-does-it-work/#:~:text=Какво%20е%20ChatGPT%3F,и%20генериране%20на%20естествен%20език [Прегледан на 6.12.2024].
____________________________________________________________________________________________________________________________________
За автора/About the author:
Стоянка Балова-Цветкова е главен асистент в катедра „Реторика“ към Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Защитила е докторат в областта на политическия език и аргументацията с изследване на дискусията за климатични промени в парламентите на България и Европейския съюз. Има придобити две магистърски степени по „Политически мениджмънт“ от Софийски университет и по „Биотехнологии“ от Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски“. Има придобита квалификация в областта на дигиталния маркетинг в SoftUni.
Научните ѝ интереси са в областта на политическата реторика и комуникацията във виртуалното пространство. Автор е на редица публикации в сферата на реториката, както и участник в различни научно-изследователски и обучителни проекти.
Stoyanka Balova-Tsvetkova is a Chief assistant professor in the Department of Rhetoric at the Faculty of Philosophy of Sofia university “St. Kliment Ohridski”. She has PhD in the field of political language and argumentation with a study of the climate change debate in the parliaments of Bulgaria and the European Union. She has two master’s degrees in “Political Management” from the Sofia university and in “Biotechnology” from the University of Mining and Geology “St. Ivan Rilski”. She has obtained a qualification in the field of digital marketing from SoftUni.
Her research interests are in the field of political rhetoric and communication in virtual space. She is an author of several publications in the field of rhetoric, as well as a participant in various scientific research and training projects.
[1] Александрова, Д.(2013): 15
[2] Пак там
[3] Пак там, 16
[4] Мавродиева, И. (2010): 74
[5] Пак там
[6] Вичева, Д. 2023 април 3.
[7] Code Academy 2024 август 29.
[8] Пак там
Comments
0 comments
