Брой 3
Наталия Иванова Тотева
Резюме: Целта на статията е да проследи проблемите с вниманието, които могат да възникнат в юношеството при прекомерната стимулация с онлайн информация в един и същ момент, феномен, познат като “media multitasking”. Идеята е да бъдат разгледани негативните, както и възможните позитивни последици от това поведение. Ще бъде анализирана и посоката на връзката между мултитаскинга и дефицитите на внимание.
Ключови думи: media multitasking, интернет, внимание, дефицити, обработка на информация, каузална връзка
Media multitasking and attentional problems. What is the nature of their relationship?
Nataliya Ivanova Toteva
Abstract: Research shows that frequent “media multitasking” behaviors performed in adolescence can lead to long-term attentional problems. The article aims to examine the negative as well as possible positive effects of heavy media multitasking on attention. The directionality of the relationship between multitasking and worsened attentional performance will also be debated.
Keywords: mediamultitasking, internet, attention deficits, information processing, causation, cognitive deficits
Какво е “mediamultitasking”? Основни дефиниции
Под “mediamultitasking” се разбира ангажирането с “повече от един елемент или поток от информация от един човек по едно и също време”[1]. До голяма степен източниците на информация, които се имат предвид, са онлайн – социални мрежи, информационни агенции, сайтове за споделяне на видеа, подкасти и др., но не се изключват и хартиените вестници и списания, радио и телевизия, като последните две да са достъпни и в онлайн пространството. Много от вас, докато четат тази статия, вероятно слушат музика, отговорят на въпроси на децата си или вниманието им е привлечено от друг външен стимул. Докато мултитаскинг поведението е част от ежедневието ни, фокусът на статията ще бъде media multitasking. За целта на настоящата статия под мултитаскинг ще разбирам media multitasking.
Може да се направи разграничение между прекомерно/хронично (“heavy”, “chronic”) мултитаскинг поведение и по-леко (“light”) мултитаскинг поведение. Един начин за въвеждане на тази дистинкция е чрез изчисляване средния брой онлайн източници, с които изследваните лица (ИЛ) непрекъснато боравят, когато боравят с онлайн информация; като хронични се разглеждат ИЛ, които консумират източници с едно стандартно отклонение или повече над този брой, а като леки – едно стандартно отклонение или повече под този брой[2].
„Дигитално поколение“ и „дигитални имигранти“[3] са термини, с които се обозначават хора, родени по времето на (или след) разпространението на Интернет като всеобщодостъпна система (през последното десетилетие на XX в. и началото на XXI в. в България) и респективно онези, родени преди това. Макар че дигиталните имигранти се научават как да работят с Интернет и различни дигитални устройва, те често запазват отличителен белег на своето поколение или “акцент”, който може да бъде забелязан при “използването на Интернет като второстепенен източник на информация или четенето на наръчник как се използва дадена програма, вместо разчитайки, че програмата сама ще ни научи как да я използваме”[4].
Целта на статията е проследяване на негативните ефекти от мултитаскинга върху способността ни за внимание, отбелязване на позитивните такива и условията за тяхното проявяване, и не на последно място – анализ на посоката на връзката между мултитаскинг поведението и тези ефекти.
Мултитаскинг и нарушения на вниманието
Метаанализ от 2019 г.[5] на 41 изследвания показва, че мултитаскинг поведението се свързва с по-ниско общо когнитивно представяне. В допълнение, то се асоциира с промени в начина, по който учим и помним информация, повишаване и/или понижаване обема на определени мозъчни структури и др. Мултитаскингът се среща по-често сред деца и тийнейджъри[6] или т.нар. дигитално поколение, като се изразява в отваряне на линкове, скролване, проверяване на известия, писане на съобщения, видеоигри и др. В онлайн пространството не просто могат да бъдат открити огромни количества данни и информация, те са представени по определен (грабващ вниманието, леснодостъпен, предлагащ информационни награди[7]) начин. Изследване от 2014 г.[8]показва превключване от ИЛ между различни видове онлайн съдържание на всеки 19 секунди и задържане на вниманието на всеки източник за по-малко от минута. Измерване на кожно-галваничната реакция в същото изследване докладва повишаване на възбудата секунди преди превключването, най-високи нива по време на самото превключване и спад след това. Възможността за “облагодетелстване” от съдържанието на следващия хиперлинк вероятно[9] предизвиква желанието за бързо и често превключване, като заедно с начина на презентиране могат да доведат до форма на зависимост в използващия.
Проблемите с вниманието, които възникват при мултитаскинга, са свързани с трудности при неговото насочване, разпределяне и задържане. Важен фактор е възрастта – при хронично мултитаскинг поведение основно лицата в юношеска възраст,[10] а според две кохортни изследвания само в ранното юношество[11], са податливи на дългосрочни негативни последици. С напредването на възрастта ангажирането с определена форма на мултитаскинг може да спомогне за забавяне на когнитивния упадък на индивида. Що се отнася до тийнейджърите, счита се, че мултитаскинг поведението води до влошено представяне в академичен, социален и емоционален план[12]. Позитивно следствие от хроничното мултитаскинг поведение би било подобреното представяне при задачи за превключване на вниманието (task switching). Макар това предположение да е логично, част от резултатите показват обратното. Според кръстосано изследване[13], проведено с около 30 студенти, изследваните лица с хронично мултитаскинг поведение, се представят по-зле на задачи за превключване в сравнение с тези, които по-рядко се ангажират с мултитаскинг. Все пак не е ясно дали участниците, склонни към хронично мултитаскинг поведение не биха се представили още по-зле, ако нямаха опит с това поведение на първо време. С други думи, възможно е:
1/Мултитаскинг поведението да има и позитивен ефект върху лица, които изпитват трудност при упражняването на когнитивен контрол (са по-склонни към разсеяност)
или
2/Мултитаскинг поведението да има негативни последици за лица, които се разсейват по-лесно, катосъщите се справят по-зле с мултитаскинга в сравнение с други, които са по-малко разсеяни
През 2013 г. е направен опит за репликация на това изследване, който е неуспешен[14]. Свидетелство за проблематичността на резултатите е и размерът на извадката, както и възрастта на ИЛ – ако очакваме негативни ефекти в резултат на multitasking при юношите, студентите са извън целевата група. Остава неясно дали хората, склонни към мултитаскинг, действително се справят по-зле със задачи за екзекутивен контрол. Въпреки това литературата свидетелства за влошаване на концентрацията и повишена разсеяност в резултат на мултитаскинг поведението.
При всички негативни последици от мултитаскинга, защо каузалната връзка не е потвърдена?
Баумгартнер[15] и колеги обръщат внимание на посоката на връзката проблеми с вниманието – мултитаскинг, като според тях има три възможности:
1/ Мултитаскинг поведението причинява проблеми с вниманието
2/ Проблемите с вниманието водят до по-често мултитаскинг поведение
Третата възможност обединява 1/ и 2/[16]. Авторите провеждат две кохортни изследвания на три вълни, като показват, че най-податливи на мултитаскинг поведението са момичета в ранна юношеска възраст с дефицити на вниманието. За целта използват петстепенна скала, на която участниците посочват дали се разсейват лесно, дали изпитват трудности при задържане на вниманието[17] и др. След това ИЛ попълват кратък въпросник затова как оценяват честотата на мултитаскинг поведението, което проявяват. Резултатите на Баумгартнер и колеги потвърждават втората част от т.2, посочена при изследването на Офир в предишната секция „Мултитаскинг и нарушения на вниманието“. Не потвърждават обаче основната за проучването им хипотеза, че връзката между мултитаскинга и проблемите с вниманието е реципрочнa и се проявява във времето. Връзката между мултитаскинг поведението и дефицитите на внимание в изследването е установена при сравнение междуучастниците (between-subject relationship)[18].
Според Американската психиатрична асоциация (АПА) 8,4% от децата в училищна възраст и 2,5% от възрастните страдат от Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност[19]. Не е необходимо всеки, който изпитва затруднения с концентрацията, да принадлежи към тази статистика, но дори да допуснем, че има двойно или тройно повече лица с подобни проблеми, основателно ли е да ги приписваме на x от ИЛ на база самооценка? Самоотчитаното от дадено когнитивно/а нарушение и/или функция невинаги е надеждно. Участниците отбелязват колко често извършват поведение А и Б паралелно, като А и Б заедно се дефинират като мултитаскинг, но истинността на вербалните отчети може да бъде повлияна от редица фактори – например, желание на лицето да се представи като повече или по-малко ангажирано с поведение А и Б. Въпреки това считам, че да се провери “къде стоят” участниците според собствената си оценка би било подходящо при изследване на ефектите от мултитаскинг върху способността за когнитивен контрол. След като ИЛ с най-силно и най-слабо изразени дефицити на вниманието са разграничени, сравнение на представянето им на задачи за превключване на вниманието ще даде по-ясна представа относно т.1 и 2, изложени в предишната секция. В допълнение, въпросниците в двете изследвания на Баумгартнер и колеги са попълнени от ИЛ по време на час в училище. Мултитаскинг поведението се свързва с по-висока разсеяност в класната стая, съответно част от ИЛ вече са били с понижена концентрация в момента на попълването им. Смятам, че са необходими допълнителни проучвания за разбирането на връзката между мултитаскинг поведението и проблемите с вниманието.
[1]Ophir, Eyal, Nass, Clifford and Wagner, D. Anthony. Cognitive control in media multitaskers. In:Proceedings of the National Academy ofSciences2009, Vol.106 N37 p. 15583.
[2]Пак там
[3]Digital natives и digital immigrants са термини, въведени от Prensky, Marc. Digital natives, digital immigrants. In: Gifted2005, Vol. 135.
[4]Пак там, с. 2
[5]Firth, Joseph, etal. The “online brain”: how the Internet may be changing our cognition. In: World Psychiatry 2019, Vol 18 N2, p.121.
[6]Ophir, Eyal, Nass, Clifford and Wagner, Anthony D. Cognitive control in media multitaskers. Proceedings of the National Academy of Sciences2009, Vol. 106 N37, p.15583.
[7]Терминът, информационни награди“ е използван от Фърт и колеги (2019) и реферира към възбудата по време на превключването между хиперлинкове.
[8]Пак там
[9]Според Баумгартнер и колеги (2018, с.3, 4) привикването към онлайн информация, която влияе върху нивата на възбуда, може да обяснизащо мултитаскингът влошава способността ни за задържане на вниманието. Работата с информация, която съответно не предлага елементи на възбуда, се превръща в скучна и тежка задача.
[10]Firth, Joseph, etal. The “online brain”: how the Internet may be changing our cognition. In: World Psychiatry 2019, Vol. 18 N2, p.121.
[11]Baumgartner, Susanne E., etal. The relationship between media multitasking and attention problems in adolescents…In: Human CommunicationResearch 2018, Vol. 44 N1.
[12]Пак там; Pea, Roy, etal. Media use, face-to-face communication, media multitasking, and social well-being among 8-to 12-year-old girls. In: Developmental psychology2012 Vol. 48 N2.
[13]Ophir, Eyal, Nass, Clifford and Wagner, Anthony D. Cognitive control in media multitaskers. In: Proceedings of the National Academy ofSciences 2009, Vol. 106 N37.
[14]Цит.по: Loh, KepKee, and Kanai, Ryota. Howhasthe Internet reshaped human cognition? In: The Neuroscientist2016, Vol. 22 N5, p. 6.
[15]Baumgartner, Susanne E., etal. The relationship between media multitasking and attention problems in adolescents…In: Human CommunicationResearch2018, Vol. 44 N1.
[16]Пак там, с.3
[17]Пак там, с.10
[18]Пак там с.17
[19]Parekh, Ranna. What Is ADHD? [online], July 2017. [Viewed 15.12.2021]. Available from: https://www.psychiatry.org/patients-families/adhd/what-is-adhd
Comments
0 comments
